И все пак в предишния си живот Али бе очаквал тържествата с нетърпение в продължение на години. Бойните състезания по време на Навастем бяха легендарни и да, въпреки младостта си, някога той бе твърдо решен да вземе участие в тях и да победи, спечелвайки си възхищението на баща си и поста, който името му вече му беше купило: бъдещия кайд на Мунтадир.
Пое си дълбоко дъх.
— Няма да участвам в Навастем.
— Но аз имам нужда от теб — примоли му се Муса; звучеше безпомощно. — Невъзможно е да продължа сам към Девабад.
Али го изгледа невярващо.
— В такъв случай не е трябвало да се отклоняваш от главния път! Можеше да намериш помощ в някой кервансарай.
— Защо не го убием и не му вземем стоката — предложи Акиса на гезирски. — Аяанлийците ще решат, че е загинал в пустинята, а този лъжлив глупак си го заслужава.
Лубейд докосна пръстите й, отмествайки ги от дръжката на зулфикара й.
— Какво ще си помислят хората за гостоприемството ни, ако започнем да убиваме всички гости, които лъжат?
Муса местеше поглед между тях.
— Пропуснах ли нещо?
— Обсъждаме къде да те настаним тази нощ — небрежно отвърна Али на джинистански и долепи пръсти пред себе си. — Просто за да съм наясно: отклонил си се от главния път, за да дойдеш в Бир Набат, отдалечено поселище, за което знаеш, че не може да си позволи да те подслони заедно с животните ти… за да натрапиш твоите отговорности върху мен?
Муса сви рамене.
— Извинявам се.
— Разбирам. — Али се облегна назад и се усмихна учтиво на кръга джинове. — Братя и сестри, простете, че ще ви обременя, но имате ли нещо против да ми дадете няколко минути насаме с моя… как точно се нарече?
— Твой братовчед.
— С моя братовчед.
Другите джинове се надигнаха. Табит го изгледа многозначително. Очевидно познаваше Али достатъчно добре, за да долови в гласа му заплахата, която Муса не можеше да забележи.
— Гледай да не изцапаш чергите с кръв — предупреди той на гезирски.
— Нови са.
Останалите едва бяха излезли, когато Муса въздъхна пресилено.
— В името на Всевишния, как си оцелял толкова дълго в този пущинак? — Потрепери, докато чоплеше козето месо, което бяха сготвили за него… коза, която един от селяните се бе канил да заколи за сватбата на дъщеря си, но на драго сърце им бе предложил, когато бе научил, че имат гостенин. — Не мислех, че джиновете все още живеят като… ау! — извика Муса, когато Али го сграбчи за обточената със сребро яка и го метна на земята.
— Значи, нашето гостоприемство не ти се нрави? — попита Али студено, вадейки зулфикара си.
— Не и в момента… почакай, недей! — Златните очи на Муса светнаха от ужас, когато пламъци близнаха медното острие. — Моля те!
— Каква е истинската причина да си тук? И не ми пробутвай онези глупости за патилата си.
— Тук съм, за да ти помогна, безумни глупако! Да ти предложа начин да се върнеш в Девабад!
— Да ми помогнеш? Вашите кроежи са причината изобщо да ме прокудят!
Муса вдигна ръце в знак, че се предава.
— Ако трябва да сме точни… това беше друг клон на семейството… спри! — изпищя и изпълзя назад, когато Али доближи острието на зулфикара. — Да не си луд? Имаме обща кръв! И освен това съм твой гост!
— Не си мой гост — възрази Али. — Аз не съм от Бир Набат. А Ам Гезира е опасен… как го нарече… пущинак? — Той се изплю от обида. — Тук непрекъснато изчезват търговци. Особено такива, които са достатъчно глупави, за да се разхождат из него сами, носейки подобни богатства.
Очите на Муса се впиха в неговите. Под страха се криеше решителност.
— Ясно дадох да се разбере къде отивам. Ако товарът ми не пристигне в Девабад навреме, за да плати за Навастем, царят ще дойде да го търси. — Той вирна брадичка. — Нима ще навлечеш подобна беда на новите си братя и сестри?
Али отстъпи назад; пламъците, обвиващи острието му, угаснаха.
— Няма да бъда въвлечен в нов кроеж. И ще те убия със собствените си ръце, преди да ти позволя да заплашваш тези хора.
Муса направи физиономия.
— Предупредиха ме за избухливостта ти. — Изправи се и изтупа пясъка от одеждата си. — Както и за плашещата ти близост със зулфикара ти. — Скръсти ръце на гърдите си. — Само че няма да си тръгна без теб. Доста голям риск и средства бяха вложени в това. Някой друг би бил благодарен.