Тя обаче я потисна.
— Да разбирам, че ти е казала за болницата?
— Каза, че никога не те е виждала толкова възбудена.
Нахри много внимаваше лицето й да си остане безизразно.
— Беше интересно.
— Интересно? — повтори Мунтадир невярващо. — Ти, която не можеш да престанеш да говориш за работата си в лечебницата, откриваш някогашна болница на предците си, както и групичка освободени роби на ифритите и всичко, което имаш да кажеш, е: „Беше интересно"?
Нахри задъвка долната си устна, колебаейки се как да отговори. Болницата, естествено, бе много повече от интересна. Ала фантазиите, които се въртяха в главата й от посещението насам, й се струваха нещо крехко, което бе най-добре да запази за себе си.
Само че очевидно Мунтадир не можеше да бъде заблуден толкова лесно. Отново улови ръката й.
— Ще ми се да говориш с мен — каза меко. — Знам, че никой от нас не искаше това, Нахри, но защо не се опитаме да го накараме да сработи. Струва ми се, че нямам никаква представа какво става в главата ти. — Тонът му беше умолителен, ала не можеше да скрие нотката на безсилно раздразнение. — Имаш повече стени около себе си, отколкото някой лабиринт.
Нахри не отговори. Естествено, че имаше стени около себе си. Почти всички, които познаваше, я бяха предали поне веднъж.
Мунтадир потърка дланта й с палец. Пръстите й потръпнаха и тя направи физиономия.
— Днес имах много за шиене и ми се струва, че умението ми да се изцелявам е престанало да разпознава болката в мускулите като нещо абнормално.
— Дай на мен.
Мунтадир взе ръката й в своите и започна да разтрива ставите й, сякаш го беше правил от години.
Нахри въздъхна, част от напрежението бързо се отцеди от схванатите й пръсти.
— Кой те научи на това?
Мунтадир подръпна пръстите й, опъвайки ги по начин, който й се стори направо божествен.
— Една приятелка.
— Носехте ли дрехи с тази твоя приятелка по време на урока?
— Ами, като се има предвид приятелката… доста е вероятно да не сме.
— Той й отправи порочна усмивка. — Искаш ли да знаеш на какво друго ме научи?
Нахри извъртя очи.
— Отказах да споделя с теб какво ми тежи, така че сега се опитваш да ме съблазниш, използвайки наученото от друга жена.
Усмивката на Мунтадир стана още по-широка.
— Политическият живот ме е научил да подхождам изобретателно. — Прокара леко пръсти по китката й и Нахри не можа да потисне една слаба тръпка при допира му. — Очевидно си твърде заета, за да дойдеш в леглото ми. Как иначе да поддържаме мира, който брачният ни съюз би трябвало да съгради?
— Нямаш никакъв срам, знаеш ли това?
Ала резките нотки в гласа й ги нямаше. Мунтадир страшно го биваше в това.
Пръстите му описваха деликатен рисунък върху кожата на китката й, очите му танцуваха развеселено.
— Не се оплакваш от това, когато все пак стигнеш до леглото ми.
Горещина се разля по бузите й… и не беше само от смущение.
— Преспал си с половин Девабад. Логично е да си научил това-онова.
— Звучи ми като предизвикателство.
Пакостливото му изражение изобщо не помагаше с изменническата горещина, разливаща се в корема й.
— Имам работа — изпротестира Нахри, когато той я придърпа в скута си. — Чакат ме поне дузина пациенти. Освен това сме в градината. Някой може…
Гласът й заглъхна, когато той притисна устни до шията й и я целуна леко по гърлото.
— Никой не може да види каквото и да било — каза Мунтадир спокойно и гласът му изпрати топла милувка до кожата й. — А ти очевидно трябва да се отпуснеш. Гледай на това като на професионално задължение. — Ръцете му се пъхнаха под туниката й. — Несъмнено за пациентите ти ще бъде по-добре да ги лекува една Бану Нахида, която не се намира в такова дръпнато настроение.
Нахри въздъхна, притискайки се по-близо до него въпреки волята си. Устните му се плъзнаха надолу, брадата му я погъделичка по ключицата.
— Не съм дръпната…
Иззад дървото се разнесе учтиво покашляне, последвано от едно тъничко:
— Емире?
Мунтадир не отмести нито ръцете, нито устните си.
— Да?
— Баща ви иска да говори с вас. Казва, че е неотложно.
Нахри застина, вледенила се при споменаването на името на Гасан. Мунтадир въздъхна.
— Естествено, че е неотложно. — Отдръпна се леко, за да я погледне в очите. — Вечеряй с мен днес? — помоли я. — Ще поръчам от онзи твой странен чай от цветя, а ти ще можеш да обиждаш безсрамието ми до насита.