В болката, която струеше от съпруга й, нямаше нищо повърхностно. Нямаше го емира, който така уверено я беше притеглил в скута си по-рано в градината. Беше се олюлял, когато Джамшид го отблъсна, и изглеждаше така, сякаш се мъчи да не заплаче. Нахри усети как я залива състрадание. При всички привилегии на властта и великолепието на двора, беше смаяна от това колко самотни бяха всички в палата.
Мунтадир се взираше в пода.
— Разбира се. — Звучеше така, сякаш полага усилия да се овладее. — В такъв случай може би трябва да си вървиш — добави твърдо. — Всеки момент я очаквам, а не бих искал да те поставя в неудобно положение.
Джамшид въздъхна и бавно се изправи. Подпря се на бастуна си и погледна примирено Мунтадир.
— Успя ли да освободиш онези деви, за които ти съобщихме с Нахри?
— Не. — Отговорът на Мунтадир прозвуча много по-рязко, отколкото когато тя го беше попитала. — Не е лесно да освободиш някой, който е виновен в престъплението, в което го обвиняват.
— Вече е престъпление да обсъждаме последиците от финансовата политика на баща ти?
Мунтадир вдигна рязко глава.
— Положението в Девабад е достатъчно неспокойно и без разпространяването на слухове. Те вредят на бойния дух и карат хората да изгубят вяра в своя цар.
— Арестът на хора, които по една случайност притежават богатство и земи, които може да бъдат конфискувани в полза за хазната, със сигурност има същия ефект. — Джамшид присви очи. — Естествено, под „хора" имам предвид „деви". Всички знаем, че останалите племена не са подлагани на същото отношение.
Мунтадир поклати глава.
— Просто се опитва да опази мира, Джамшид. И нека не се преструваме, че твоите събратя му помагат в това.
Устните на Джамшид се свиха в тънка линия на разочарование.
— Това не си ти, Мунтадир. И след като установихме, че аз съм единственият, който е откровен с теб… нека те предупредя, че поемаш по същия път, за който казваш, че е провалил баща ти. — Той се извърна. — Поздрави Нахри от мен.
— Джамшид…
Ала Джамшид вече си беше тръгнал, насочвайки се към мястото, където Нахри се криеше. Тя побърза да се отдръпне към стъпалата, сякаш тъкмо пристигаше.
— Джамшид! — поздрави го с престорена жизнерадост. — Каква приятна изненада!
Джамшид успя да се усмихне, но без да среща погледа й.
— Бану Нахида — отвърна малко дрезгаво. — Извинявам се. Не исках да се натрапя на вечерта ви.
— Няма нищо — меко каза Нахри, ненавиждайки болката, която все още се четеше върху лицето му.
Мунтадир не гледаше към тях; беше отишъл до края на балкона, вниманието му беше насочено към примигващите огньове на града под тях. Нахри докосна Джамшид по рамото.
— Ела да ме видиш утре. Имам нов компрес, с който искам да наложа гърба ти.
Той кимна.
— Утре.
Мина покрай нея и се изгуби надолу в палата.
Нахри направи няколко крачки, чувствайки се несигурна.
— Мир на теб — поздрави тя съпруга си. — Ако моментът не е подходящ…
— Разбира се, че е. — Мунтадир се обърна. Нахри трябваше да му отдаде дължимото — макар да беше блед, по лицето му нямаше и следа от емоцията, изписана върху него допреди броени секунди. Няколко десетилетия в царския двор на Девабад вероятно те научаваха на това умение. — Извинявай. — Той се прокашля. — Не те очаквах толкова скоро.
Очевидно. Нахри сви рамене.
— Приключих по-рано.
Мунтадир кимна.
— Нека повикам някой прислужник — предложи той, прекосявайки балкона. — Ще им кажа да донесат нещо за хапване.
Нахри го улови за китката.
— Защо не седнеш? — предложи меко. — Не съм гладна и си мислех, че бихме могли първо да поприказваме.
Едва се бяха отпуснали върху възглавниците и Мунтадир вече посягаше към бутилката с вино.
— Искаш ли? — попита я, пълнейки чашата си до ръба.
Нахри просто гледаше. Не беше Джамшид и не й беше до това да го спре.
— Не… благодаря. — Мунтадир пресуши почти цялата чаша и отново си я допълни. — Всичко наред ли е? — осмели се да попита. — Срещата с баща ти…
Мунтадир потръпна.
— Може ли да говорим за нещо друго? Поне за малко?
Нахри замълча за миг. Адски беше любопитна да открие какво беше обсъждал с Гасан, което бе довело до скарването му с Джамшид, ала може би една смяна на темата щеше да го изтръгне от мрачното му настроение.