А тя определено си имаше тема наум.
— Разбира се. Всъщност, след като си тръгна, се натъкнах на нещо интересно в градината. Един шафит с дупка в черепа.
Мунтадир се закашля, пръскайки вино навсякъде.
— Открила си мъртъв шафит в градината си?
— Не мъртъв — поправи го Нахри леко. — С изключение на това, изглеждаше съвсем добре. Каза, че един хирург го е направил, за да му спаси живота. Шафитски хирург, Мунтадир. — В гласа й се прокрадна възхищение. — Някой достатъчно умел, за Да пробие дупка в черепа на един мъж, да я зашие след това и Да го опази жив. И изглеждаше съвършено. Искам да кажа, беше малко меко там, където нямаше кост, но…
Мунтадир вдигна ръка; изглеждаше така, сякаш му беше прилошало.
— Не е нужно да научавам подробностите. — Хвърли поглед към аленото вино и остави чашата с отвращение върху лицето. — Е, и какво от това?
— Какво от това? — възкликна Нахри. — Това говори за невероятен талант! Този лекар може да се е обучавал в света на човеците. Убедих мъжа в градината да ми даде името и улицата, където работи.
— Но защо ти е подобна информация?
Мунтадир изглеждаше объркан.
— Защото искам да го намеря! Като за начало… аз съм Бану Нахида. Би трябвало да се уверя, че е истински лекар, а не някой… мошеник, който се възползва от отчаяни шафити. — Нахри се прокашля. — Освен това просто бих искала да се запозная с него. Би могъл да ми бъде страшно полезен; та аз и досега намирам много от нещата, на които ме научи Якуб, за полезни.
Мунтадир придоби още по-объркано изражение.
— Якуб?
Стомахът на Нахри се сви. Не беше свикнала да говори за своите страсти, за онова, което беше най-близо до сърцето й, и недоумението на Мунтадир не го правеше по-лесно.
— Фармацевтът, с когото работех в Кайро, Мунтадир. Възрастният мъж. Моят приятел. Сигурна съм, че съм го споменавала и преди.
Мунтадир се намръщи.
— Значи, искаш да откриеш някакъв шафитски доктор, защото някога си имала приятел фармацевт в света на човеците?
Нахри си пое дълбоко дъх, виждайки представилата й се възможност. Може би не беше най-подходящият момент, но Мунтадир беше казал, че иска тя да разговаря с него по-свободно, а точно сега сърцето й направо щеше да се пръсне.
— Защото искам да видя дали съществува начин да работим заедно… Мунтадир, толкова е трудно да бъда единствената лечителка тук — призна си. — Самотно е. Отговорността е смазваща. Понякога не мога да спя, не мога да се храня… — Тя овладя емоцията, надигаща се в гласа й. — Мислех си… старата нахидска болница… — Препъваше се в думите си, опитвайки се да обясни мечтите, които се въртяха в главата й, откакто беше посетила онези развалини. — Чудя се дали не бихме могли да я възстановим. Да доведем шафитски лекар, който да ми помага с пациентите и…
Очите на Мунтадир се разшириха.
— Искаш да възстановиш онова място?
Нахри се помъчи да не се свие при вида на ужасеното изумление върху лицето му.
— Ти… каза, че мога да идвам при теб, да говоря с теб…
— Да… но за осъществими неща. Ако искаш още някой дев да бъде приет в царския двор или ти се ще да вземеш участие в подготовката за Навастем. Това, за което говориш… — Звучеше шокиран. — Зейнаб каза, че постройката била истинска развалина. Имаш ли представа колко труд и разходи ще са нужни, за да бъде възстановена?
— Знам, но си помислих…
Мунтадир се изправи и закрачи развълнувано из стаята.
— И да работиш заедно с шафити? — Изрече думата със зле прикрито презрение. — За нищо на света. Баща ми никога няма да разреши. Не бива дори да се опитваш да намериш този доктор. Не може да не си даваш сметка, че това, което той прави, е незаконно.
— Незаконно? Как е възможно да е незаконно да помагаш на хората?
— Шафитите… — Мунтадир разтърка тила си, а по лицето му се разля срам. — Искам да кажа… те не са… ние не… не бива да действаме по начин, който… насърчава увеличаването на населението им.
Нахри притихна за миг, занемяла от потрес.
— Кажи ми, че не го вярваш наистина — промълви, молейки се да греши, да си бе въобразила отвращението в гласа му. — Ти си Кахтани. Предците ти са отнели властта от моите предци. Изклали са моите предци, за да защитят шафитите.
— Било е много отдавна. — Мунтадир я погледна умолително. — А шафитите не са толкова невинни, колкото си мислиш. Мразят девите, мразят теб.
Нахри настръхна.
— Защо да ме мразят? Аз отраснах в човешкия свят!