Али го зяпна.
— Какво?
— Върви си — повтори Мунтадир. — Махни се от Девабад, преди да се забъркаш в нещо друго, което не разбираш, и да навлечеш смърт на десетки невинни хора. — Яростно закрилничество се промъкна в гласа му. — И стой далече от Зейнаб. Знам, че тя ти е помагала. Това трябва да спре. Лично ще те убия, преди да замесиш малката ми сестра в някоя от твоите бъркотии.
Али потръпна, занемял от неприкритата омраза върху лицето на брат му. Не беше очаквал Мунтадир да го посрещне с отворени обятия, ала това…
Естествено, точно в този миг вратата се отвори отново и баща им пристъпи на двора.
Обучението на Али, както и цял живот, в който го бяха хокали да почита по-възрастните, го накараха да се поклони още преди да осъзнае какво прави; ръката му се вдигна към сърцето и челото му.
Спря се обаче, преди онази дума да се изтърколи от устните му.
— Царю — поздрави вместо това тържествено. — Мир вам.
— И на теб мир, дете мое — отвърна Гасан.
Али се изправи и загледа баща си, докато той се приближаваше. Беше остарял много повече, отколкото Али очакваше. Бръчки на тревога бяха вдълбани около очите му, бузите му бяха хлътнали. Върху раменете му сякаш беше легнал товар, който го караше да изглежда, ако не крехък, то поне по-стар. Изведнъж бе заприличал на мъж, който бе живял два века, цар, който бе видял и бе направил твърде много.
Гасан отвърна на погледа му, оглеждайки го с неприкрито облекчение. Дойде по-близо и като падна на едно коляно, Али улови ръката му и я докосна до челото си. Не беше нещо, което Кахтаните правеха, когато бяха насаме, но Али изведнъж усети, че неволно прибягва към формалности, нуждаещ се от дистанцията, която церемониалността предлагаше.
— Нека Бог опази властта ти — промълви той.
Изправи се и отстъпи назад, ала Гасан го улови за китката.
— Остани, момче. Нека те погледам още миг.
Давайки си сметка, че Мунтадир не ги изпуска от поглед, Али се опита да сдържи потръпването си. Ала когато баща му докосна лицето му, той настръхна.
Гасан очевидно го забеляза; в обрамчените му от бръчки очи пробяга болка, само за да изчезне след миг.
— Можеш да седнеш, Ализейд — каза тихо. — Знам, че идваш от дълъг път.
Али седна, кръстосвайки крака под себе си. Сърцето му препускаше.
— Моля те да ми простиш за неочакваното завръщане, царю — побърза да каже.
— Бир Набат не би могъл да изхрани аяанлийския керван и когато онзи мерзък търговец го изостави, не ми остана друг избор. Бях единственият, който можеше да докосва необработената сол.
— Можехте да заколите животните за месото им и да откраднете стоката — подхвърли Мунтадир небрежно. — Джиновете от Бир Набат са грабители, като всички останали на север, нали?
— Не — отвърна Али също толкова хладнокръвно. — Ние сме земеделци, а керванът пренасяше малко състояние, предназначено за хазната. Не исках поселището да си навлече неприятности.
Гасан вдигна ръка.
— Не са нужни никакви обяснения, Ализейд. Подозирах, че рано или късно, хората на майка ти ще погодят някакъв номер, за да те върнат тук.
Мунтадир го погледна с изумление.
— Наистина ли вярваш, че той не е изиграл никаква роля в това, абба?
— Изглежда, сякаш е готов да скочи от възглавницата и да се метне върху първото летящо килимче, което би могло да го отнесе обратно в пустинята. Така че, не, не мисля, че е изиграл каквато и да било роля. — Гасан си наля чаша вино. — Освен това ми изпращаше писма от всеки кервансарай от тук до Ам Гезира, предлагайки различни начини, с които да избегне тази среща.
Али пламна.
— Исках да бъда изчерпателен.
— Тогава нека бъдем изчерпателни. — Гасан махна към белега от отдавна зарасналата рана върху скулата му, към мястото, където маридът бе вдълбал печата на Сулейман в кожата му. — Изглежда по-зле от преди.
— Накълцах го с ханджара си, преди да стигна в Ам Гезира — обясни Али. — Не исках някой да го разпознае.
Мунтадир пребледня и дори баща му изглеждаше изумен.
— Не е било нужно, Ализейд.
— Това, че бях изпратен в изгнание, не означава, че лоялността ми към опазването на семейните ни тайни е намаляла — отвърна Али. — Исках да бъда дискретен.
— Дискретен? — От брат му се откъсна презрителен звук. — Ализейд Убиеца на афшини? Героят, който се бие с муасуас и покрива Ам Гезира със зеленина, докато роднините му лентяйстват в девабадския палат? Това ли е твоята представа за дискретност?