Потискайки една тръпка, Али продължи към лечебницата. Ала когато стигна до земите й, отново спря, смаян от преобразяването им. Официалните градини, с които девите бяха прословути, представляваха прекрасна гледка с пъстроцветните си лехи с билки, растящи до декоративни решетки, натежали от цветя, и плодни дръвчета, засенчващи стъклени къщички за птички и нежно ромолящи шадравани. В самото сърце, между две квадратни езерца, растеше поразителна портокалова горичка. Дърветата бяха засадени нагъсто, клоните им бяха грижливо подрязвани, така че да се преплетат, оформяйки нещо като покрив. Мъничко заграждение, осъзна той, листакът беше така натежал от едри плодове и снежнобели цветя, че очите не можеха да проникнат през него.
Запленен, той продължи натам, притеглян от мястото. Който и да го беше посадил, беше свършил забележителна работа. Имаше дори свод, оформен от листата така, че да създаде…
Спря толкова рязко, че едва не падна назад. Нахри изобщо не беше в лечебницата. Беше тук, заобиколена от книги, сякаш излязла от най-скъпите му спомени.
Нещо повече… изглеждаше така, сякаш принадлежеше тук, царствената Бану Нахида в палата на своите предци. Това нямаше нищо общо със скъпоценни камъни или пищен брокат; тъкмо обратното, беше простичко облечена в бяла туника, която се спускаше до глезените й, и широк лилав панталон. Чадор от сурова коприна в блещукащо жълто-кафяво бе прихванат над ушите й с диамантени закопчалки, отметнат над раменете й, за да разкрие четирите черни плитки, които се спускаха до кръста й.
Учудваш ли се? Какво бе очаквал от Нахри? Да открие бледа сянка на интелигентната жена, която беше познавал, скърбяща по своя афшин, пребледняла заради часовете, които прекарваше затворена в лечебницата? Това не беше онази Бану Нахида, която някога бе наричал своя приятелка.
Затвори уста, осъзнал внезапно, че бе зяпнал, че се взира в нея като умопобъркан и че определено се намира някъде, където не би трябвало да бъде. Бърз поглед наоколо разкри, че наблизо няма нито стражи, нито прислужници. Беше сама, седнала в широка люлка, в скута й беше отворена голяма книга, върху бродираната черга под нея имаше пръснати бележки, както и поднос с недокосната чаша чай. Пред очите на Али тя се намръщи, сякаш текстът я беше обидил лично.
И ето че всичко, което му се искаше да направи, бе да пристъпи напред и да се отпусне до нея. Да я попита какво чете и да подновят странно приятното си приятелство, пълно с ровичкане из катакомбите на Царската библиотека и спорове за арабската граматика. Нахри бе светлина за него в едно много мрачно време и Али не беше осъзнал колко много му бе липсвала, докато не застана срещу нея.
Тогава престани да я дебнеш като някой гул. Със свит от притеснение стомах, той си заповяда да се приближи.
— Сабах ал-нуур — поздрави тихо на египетския диалект, на който тя го беше учила.
Нахри подскочи. Книгата падна от скута й, сепнатите й очи се плъзнаха по лицето му.
А после се приковаха в зулфикара на кръста му и земята под краката му се надигна.
Али извика, залитайки, когато един корен изскочи от тревата и се уви около глезена му. Дръпна го и той падна тежко, удряйки тила си в земята.
Пред очите му заплуваха черни петна. Когато зрението му се проясни, видя Бану Нахида, надвесена над него. Не изглеждаше доволна.
— Е… — подхвана той немощно. — Уменията ти са нараснали значително.
Коренът се стегна болезнено около глезена му.
— Какво, по дяволите, правиш в моята градина? — попита Нахри.
— Аз… — Али се опита да седне, но коренът го държеше здраво. Плъзна нагоре по глезена му, скривайки се под одеждата му, за да се увие около прасеца му. Усещането твърде много напомняше за водораслите, които го бяха сграбчили под езерото, и той усети, че в гърдите му се надига паника. — Прости ми — избъбри на арабски. — Просто…
— Спри. — Рязката дума, изречена на джинистански, му подейства като шамар през лицето. — Да не си посмял да ми говориш на арабски. Не искам да чувам родния си език от лъжливата ти уста.
Али я зяпна потресено.
— Аз… съжалявам — повтори на джинистански, намирайки думите по-бавно. Коренът беше стигнал до коляното му, покрити с власинки пипала израстваха и се разпростираха. По кожата му плъпнаха тръпки, белезите от маридите настръхнаха болезнено.