Стисна очи и по челото му изби вода. Това е просто корен. Просто някакъв корен.
— Моля те, ще махнеш ли това нещо от мен?
Трябваше да повика на помощ и последната си капчица сила, за да не посегне към зулфикара и да го отсече. Нахри вероятно щеше да остави земята да го погълне цял, ако го видеше да вади оръжие.
— Не отговори на въпроса ми. Какво правиш тук?
Али отвори очи. В изражението на Нахри нямаше и капчица милост. Вместо това тя бавно въртеше пръст, абсолютно същото движение като онова, което коренът описваше около крака му.
— Исках да те видя.
Думите се изсипаха от него така, сякаш го беше заляла с един от серумите на истината на своите предци. И действително беше истина, осъзна той. Искал бе да я види, а камата на Дараявахуш можеше да върви по дяволите.
Нахри свали ръка и коренът се охлаби. Али си пое дъх на пресекулки, смутен от това колко много се беше уплашил. В името на Всевишния, можеше да се изправи срещу убийци, въоръжени със стрели и мечове, а ето че един корен едва не го беше накарал да се разплаче!
— Съжалявам — каза за трети пъти. — Не биваше да идвам тук.
— Определено не биваше — сопна се Нахри. — Имам едно-единствено място в Девабад, което е само мое, едно място, където дори съпругът ми не стъпва, а ето че ти си тук. — Лицето й се разкриви от гняв. — Ала предполагам, че Ализейд Убиеца на афшини прави каквото си поиска.
Бузите на Али пламнаха.
— Не бях аз — прошепна той. — Ти беше там. Знаеш какво го уби.
Нахри изцъка с език.
— О, не, поправиха ме. Строго. Баща ти заяви, че ще убие всяко дете дев в града, ако дръзна да изрека думата „марид". — В очите й имаше сълзи. — Знаеш ли какво ме накара да кажа вместо това? Какво ме накара да кажа, че се е опитал да направи Дара? Какво уж си прекъснал ти?
Думите й го пронизаха до мозъка на костите.
— Нахри…
— Знаеш ли какво ме накара да кажа?
Али наведе очи.
— Да.
Слуховете бяха стигнали до него в Ам Гезира… Неслучайно хората вярваха, че иначе благият принц е убил друг мъж.
— Аз те спасих. — От Нахри се откъсна остър, невесел смях. — Изцелих те със собствените си ръце. Повече от веднъж. А в замяна ти не каза нищо, докато се качвахме на онази лодка, макар да знаеше, че хората на баща ти ни чакат. Господи, та аз дори ти предложих да дойдеш с нас! Да избягаш от гнева на баща си, да избягаш от тази клетка и да видиш белия свят. — Тя обви ръце около себе си, придърпвайки чадора, сякаш искаше да издигне стена между тях. — Би трябвало да се гордееш, Али. Малцина са тези, които успяват да ме надхитрят, но ти? Накара ме да вярвам, че си мой приятел до самия край.
Али почувства как го залива вина. Нямаше представа, че тя се бе чувствала по този начин. Макар че той я бе смятал за приятелка, Нахри го беше държала на предпазливо разстояние и от осъзнаването, че връзката им бе означавала повече за нея — и че той я беше съсипал, — му се повдигна.
Помъчи се да намери думи.
— Онази нощ не знаех как другояче да постъпя, Нахри. Дараявахуш се държеше като обезумял. Щеше да започне война.
Нахри потрепери.
— Нямаше да започне война. Аз нямаше да му позволя. — Гласът й беше рязък, но изглеждаше така, сякаш се мъчи да запази спокойствие. — Е, стига ли ти това? Видя ме. Натрапи се на уединението ми, за да извадиш спомена за най-лошата нощ в живота ми. Има ли още нещо?
— Не, искам да кажа, да, но… — Али изруга наум. Това едва ли беше подходящият момент да извади камата на Дара и да признае, че баща му я е откраднал и задържал като някакъв боен трофей. Пробва с друг подход: — Аз… опитах се да ти пиша…
— Да, сестра ти ми даде писмата ти. — Тя докосна пепелта на челото си.
— От тях излезе добро гориво за огнения ми олтар.
Али погледна знака на челото й. В сенчестата горичка не го беше забелязал и сега се изненада. През цялото време на тяхното познанство Нахри никога не беше проявявала особен интерес към религиозните ритуали на своето племе.
Тя забеляза погледа му и очите й пламнаха предизвикателно. Не че Али можеше да я вини. Не беше скрил какво мисли за огнения култ. Струйка студена пот потече по врата му, попивайки в яката на дишдашата.
Погледът на Нахри като че ли проследи движенията на водата по гърлото му.
— Следите им са навсякъде по теб — прошепна тя. — Ако беше който и да било друг, щях да чуя ударите на сърцето ти, да доловя присъствието ти… — Вдигна ръка и Али потръпна, ала, за щастие, този път не го нападнаха никакви растения. Вместо това Нахри просто го погледна изучаващо. — Променили са те, нали? Маридите.