Устните на Мунтадир се присвиха в упорита линия. Изглеждаше така, сякаш има какво още да каже… и очевидно нямаше представа колко близо бе стигнала Нахри до това да направи нещо, което може би нямаше да успее да върне назад. Ала след един миг докосна ръката на Джамшид, плъзвайки пръсти между неговите, а после, без да поглежда към Нахри или Нисрийн, се изправи, обърна се и си тръгна.
Нахри изпусна дъха си, цялото й тяло трепереше, докато тъмният порив я напускаше.
— Мисля… мисля, че бях в състояние да го убия.
— Щеше да си го е заслужил. — Нисрийн отиде да провери как е Джамшид и след миг Нахри се присъедини към нея. Пулсът му беше леко учестен, а кожата му все още беше гореща, но дишането му постепенно се нормализираше. — Никога вече да не си позволила на този мръсен пияница да те докосне.
Нахри усети, че й се повдига.
— Той ми е съпруг, Нисрийн. Би трябвало да се опитваме да донесем мир между племената.
Гласът й беше немощен, думите — почти смехотворни.
Нисрийн придърпа пълната с лед кофа, която бе оставена до нара, навлажни една кърпа в хладната вода и я сложи върху гърба на Джамшид.
— Не бих се тревожила кой знае колко за бъдещето на брака ви — измърмори тя мрачно.
Нахри се взираше в Джамшид. Вълна от отчаяние я заля, когато си спомни как я умолява. Чувстваше се толкова безполезна. Всичко това бе твърде много: смазващата тежест на отговорностите й и непрекъснатото потъпкване на мечтите й. Смъртоносният танц, който бе принудена да води с Гасан и просещите очи на девите, които я умоляваха да ги спаси. Беше се опитала, наистина. Беше се омъжила за Мунтадир. Само че нямаше какво повече да даде.
— Искам да си отида у дома — прошепна, а очите й овлажняха.
Беше толкова нелепо желание, детинско и жалко, и все пак сърцето я болеше от копнеж по Кайро, толкова силен, че спираше дъха й.
— Нахри… — Смутена, Нахри понечи да се извърне, ала Нисрийн протегна ръка и улови бузите й в шепи. — Дете, погледни ме. Това е твоят дом.
Притегли я в обятията си, милвайки я по главата; Нахри се отпусна в прегръдките й и сълзите най-сетне рукнаха от очите й. Беше физическа проява на привързаност, каквато не получаваше от никого тук, и тя я прие с благодарност.
Толкова голяма благодарност, че не обърна внимание на разпалеността в гласа на Нисрийн, когато тя продължи:
— Обещавам ти. Всичко ще бъде наред. Ще видиш.
11. Али
Али стовари зулфикара си в този на Уаджид, използвайки инерцията, за да се завърти и да избегне оръжието на Акиса, когато то мина над главата му.
Как очакваше да реагира Нахри? Изобщо не я предупреди и се появи, носейки камата на Дараявахуш. Нима си мислеше, че ще те покани да си поприказвате за книги на чаша чай?
Вдигна оръжието си и отби следващия удар на Уаджид.
Още не мога да повярвам, че според нея съм искал това. Така де, Али не беше молил да бъде отвлечен и прострелян от скъпоценния й афшин. И не вярваше нито за миг, че през последните пет години Нахри не беше научила за Ки-зи и останалите неизброими престъпления на Дараявахуш. Как беше възможно все още да го защитава?
Оттласна острието на кайда, обръщайки се светкавично, за Да се изправи срещу Акиса, отбивайки на косъм следващия й удар.
Любов… защото беше очевидно дори за Али, който обикновено беше сляп за подобни неща, че между Нахри и онзи жесток демон бе съществувало нещо повече от обичайната за един афшин отдаденост към неговата Нахида. Какво безполезно, разсейващо чувство. Колко нелепо — да ти отправят хубава усмивка и да изгубиш всякакво чувство за…
Акиса го удари през лицето с тъпата част на меча си.
— Ау!
Али изохка от болка и свали зулфикара си. Докосна бузата си и пръстите му почервеняха.
Акиса изпръхтя.
— Не е разумно да тренираш, когато мислите ти са другаде.
— Не бях другаде — заяви разпалено.
Уаджид също свали оръжието си.
— Беше. Тренирам с теб от времето, когато ми стигаше до кръста. Знам как изглеждаш, когато не си съсредоточен. Ти, от друга страна… — Той се обърна към Акиса с възхитено изражение. — Биеш се отлично със зулфикар. Би трябвало да се присъединиш към Царската стража. Ще получиш свой собствен.
Акиса отново изпръхтя.
— Не обичам да ми се заповядва.
Уаджид сви рамене.