По тила й полазиха тръпки и тя вдигна глава.
През тесния отвор Али я наблюдаваше.
Тя срещна угрижените му сиви очи. Обикновено се опитваше да изключи уменията си, когато беше заобиколена от толкова много хора, тъй като съперничещите си удари на сърца и гъргорещите хумори бяха неприятно разсейване. За момент обаче ги остави да се разпрострат.
Али изпъкваше като петно в окото, дълбока тишина в океан от звуци.
Ти си ми приятелка, спомни си го да казва първия път, когато му беше спасила живота, с абсолютната увереност на замъгления от опиума ум. Светлина, добавил бе, молейки я да не тръгва с Дара.
Подразнена от неканеното, смущаващо чувство, което споменът събуди, Нахри грабна един от ножовете за сервиране и без да откъсва очи от неговите, го заби дълбоко в парче пъпеш, нарязвайки го с хирургическа прецизност. Али се изпъна; изглеждаше едновременно сепнат и въпреки това — все така надменен. Нахри го изгледа яростно, а после най-сетне извърна очи.
Пред тях, Гасан плесна с ръце и Нахри го видя да отправя топъл поглед към множеството.
— Приятели, благодаря ви, че почетохте семейството ми с присъствието си тази вечер. — Той се усмихна широко на Али. — И слава на Бог, че ми даде радостта отново да видя най-малкия си син. Това е благословия, чиято стойност дори не осъзнавах, докато той не се появи в палата ми, облечен като разбойник от Севера.
Повечето гезирци се засмяха, а Гасан продължи:
— Принц Ализейд, разбира се, не искаше нищо от това. Ако зависеше от него, сигурно щяхме да си поделим едно-единствено плато с фурми и може би кана с кафето, което, както чувам, сега си вари сам. — В гласа на Гасан се прокраднаха закачливи нотки. — След което вероятно щеше да ни изнесе лекция върху ползите от имотните данъци.
При тези думи другарите на Али избухнаха в смях. Мунтадир стискаше винената си чаша и Нахри не пропусна да забележи тихия начин, по който Джамшид побутна ръката му надолу.
— Аз обаче ще ви спася от подобно изпитание — продължи Гасан. — Вместо това съм ви подготвил нещо друго. Готвачите ми яростно се мъчат да се надминат един друг преди Навастем, така че тази вечер им отправих предизвикателство: „Пригответе най — вкусното си ястие и синът ми ще избере най-добрия готвач, който да изготви менюто за тържествата на поколението".
Думите му събудиха донякъде интереса на Нахри. Пет години в Девабад все още не я бяха направили напълно равнодушна към неговите чудеса и тя бе сигурна, че каквото и да бяха приготвили царските готвачи, ще бъде наистина великолепно. Пред очите на Нахри още прислужници си запроправяха път върху царската платформа; някои сипваха розова вода върху ръцете на гостите, други доливаха чашите им. Али отпрати един виночерпец и помаха учтиво на млад мъж, който държеше кана, запотена от леденото питие в нея.
Преди прислужникът да успее да стигне до принца, Джамшид го спря, протягайки ръка с леко груб — или пък пиянски — жест. Взе каната и изля вътре чашата си, пълна със — разпозна го Нахри — сок от тамаринд, преди да я върне на другия мъж. След това отпи глътка и остави чашата си, посягайки, за да стисне коляното на Мунтадир.
Гасан отново плесна с ръце и ето че Нахри вече не гледаше към Мунтадир.
Защото към тях се беше присъединила една лодка.
Издялана от тиково дърво и достатъчно голяма, за да побере царското семейство, тя се приближи, понесена върху вълна от измагьосан дим, миниатюрна версия на огромните кораби с платна, за които се говореше, че плавали в Индийския океан. Върху коприненото й платно бе нарисуван символът на сахрейнците и действително мъжът, който я придружаваше, беше сахрейнец; раираната му качулка беше отметната, разкривайки черна коса, прошарена с червени кичури.
Той се поклони ниско.
— Ваше величество, ваши царски височества, мир вам.
— И на теб мир — отвърна Гасан със слисано изражение. — Впечатляващо представяне. Какво ни носиш?
— Най-изтънчения деликатес от Карт Сахар: пещерни змиорки. Те живеят само в най-дълбоките, най-опасните водоеми на Сахара. Улавяме ги живи, пренасяме ги в големи съдове със солена вода, а после ги приготвяме в дъхав бульон от най-деликатни подправки и уханен оцет. — Той се усмихна широко и махна към лодката… не, към съда, осъзна Нахри, зърнала няколко извиващи се форми да се гърчат в тъмната течност, която покриваше дъното. — Цели две седмици плуват там вътре.
Изражението върху лицето на Али почти си струваше това да понесе цялата тази вечер. Той се задави със сока си от тамаринд.