— Плуват… те са още живи?
— Но разбира се. — Сахрейнският готвач го погледна озадачено. — От мятането месото им става по-сладко.
Мунтадир най-сетне се усмихна.
— Сахрейнски змиорки. На това му се казва чест, братко. — Той отпи глътка вино. — Вярвам, че първата хапка е за теб.
Готвачът отново се усмихна широко; изглеждаше така, сякаш ще се пръсне от гордост.
— Е, принце?
Макар да изглеждаше така, сякаш му се повдига, Али даде знак на сахрейнеца да го направи.
Готвачът заби искрящ месингов тризъбец в съда, изтръгвайки металически писък, който накара зрителите да извикат уплашено. Змиорката все още се гърчеше, когато той я уви бързо и я постави внимателно върху пъстроцветна плоча. Поднесе я на Али с размах.
Мунтадир наблюдаваше с неприкрито удоволствие и Нахри трябваше да признае, че в това двамата със съпруга й бяха обединени.
Али пое плочата и лапна с усилие парче змиорка, преглъщайки мъчително.
— Много… много е вкусно — каза немощно. — Личи си, че се е мятала много.
В очите на готвача имаше сълзи.
— Няма да забравя похвалата ви до сетния си дъх — изхлипа той.
Следващите двама участници в надпреварата не предложиха чак толкова вълнуващо представяне, но пък похапващите гости изглеждаха далеч по-доволни от шишовете с накълцано месо от птица рух (Нахри можеше само да гадае как изобщо някой бе успял да улови една от тях), опечени със златни тохаристански ябълки, шпиковано с подправки и поднесено все още в пламъци.
Тъкмо отнасяха най-голямото плато с кабса, което Нахри беше виждала някога (хитър ход от страна на гезирския готвач, който вероятно подозираше, че един принц, идващ от провинцията, може би е зажаднял за лакомствата, с които е израснал, след някои от по-„творческите" ястия на конкурентите си), когато Гасан се намръщи.
— Странно — каза. — Не видях представителя на агни…
Един симург влетя в градината с крясък.
Проблясващата птица — двойно по-голяма от камила — профуча над множеството, при което димящите й крила подпалиха едно кайсиево дърво. Докато кацне на земята, половината от мъжете вече бяха посегнали към оръжията си.
— Ха! Получи се! — Широко усмихнат агниваншиец с опърлени мустаци се присъедини към тях. — Мир вам, царю и принцове! Как ви се харесва моето творение?
Нахри видя как ръцете бавно се отдръпват от дръжките на камите. А после изръкопляска възхитено, разбрала за какво говори мъжът. Симургът не беше никакъв симург. А съчетание на зашеметяващо изобилие от сладкиши във всички цветове под небето.
Готвачът изглеждаше безмерно горд от себе си.
— Малко различно, знам… но каква е целта на Навастем, ако не да отпразнуваме сладостта на отърсването от службата на Сулейман?
Дори царят изглеждаше поразен.
— Получаваш точки за изобретателност — заяви той, а после погледна към Али. — Каква е присъдата?
Али се беше изправил на крака, за да разгледа по-добре симурга.
— Поразителна магия — призна той. — Никога не съм виждал нещо подобно.
— Нито пък сте вкусвали нещо подобно. — Готвачът чукна по стъкленото око на симурга и то падна право в ръцете му… като очакващо плато. Агниваншиецът избра бързо няколко лакомства и му подаде подноса с поклон.
Али се усмихна и отхапа от една ронлива сладка, покрита със сребърен варак. По лицето му се изписа одобрение.
— Наистина е вкусно.
Агниваншийският готвач хвърли триумфален поглед на конкурентите си, докато Али отпи от бокала си и опита друга сладка. Този път обаче се намръщи и посегна към гърлото си. Впи пръсти в яката на дишдашата си, дърпайки коравата материя.
— Извинете ме — каза. — Мисля, че…
Али посегна към чашата си, но залитна и я събори.
Гасан се изправи; в очите му имаше израз, какъвто Нахри не бе виждала никога.
— Ализейд?
Али не отговори, задавен от кашлица. Другата му ръка се вдигна към гърлото и докато объркването върху лицето му отстъпваше място на паника, очите му отново срещнаха очите на Нахри.
В тях нямаше гняв, нито следа от обвинение. Единствено наранено разкаяние, от което по гърба на Нахри полазиха тръпки, още преди Али да рухне на колене.
Ахна задавено и звукът я върна обратно на кораба, обратно в онази ужасна нощ преди пет години. Дара беше ахнал по този начин, приглушен звук на неподправен страх (чувство, което дори не бе вярвала, че нейният афшин е способен да изпитва), докато се свличаше на колене. Красивите му очи бяха срещнали нейните и той бе ахнал, а после тялото му бе станало на прах, докато тя пищеше.
С крайчеца на окото си видя как Хатсет скочи на крака.