— Ще се оправи ли? — попита приятелят на Али, Лубейд, както се беше представил.
Той бе единственият в стаята с нея… нейната собствена стая. Гасан се беше разпоредил така, настоявайки за уединение, и в отговор Нахри бе изгонила и него, и Хатсет, заявявайки, че не може да работи, докато притеснените родители на Али й висят на главата.
— Така мисля.
Или поне се надяваше. Откакто беше дошла в Девабад, неведнъж си беше имала работа с отравяния (както предумишлени, така и случайни), ала нищо толкова светкавично и смъртоносно. Макар да беше очевидно, че сребърните изпарения в крайна сметка щяха да го задушат, начинът, по който се бяха превърнали в метални стружки, когато Гасан беше използвал печата на Сулейман… това беше проява на сатанинска жестокост и Нахри нямаше представа кой би могъл да измисли нещо толкова мерзко.
Лубейд кимна с облекчение и се оттегли в един ъгъл, а Нахри отново се залови за работа, привеждайки се над Али, за да прегледа една от раните на гърдите му, която беше избила опасно близо до сърцето.
Тя се намръщи, зърнала загрубяло късче кожа над раната. Белег. Жестока, криволичеща ивица, сякаш трънлива лиана беше пропълзяла по гърдите му, преди да бъде изтръгната.
Стомахът на Нахри се сви. Преди да успее да се замисли, придърпа един леген, който Нисрийн беше напълнила с вода, навлажни парче плат и избърса кръвта, която покриваше крайниците му.
Белезите бяха навсякъде.
Неравна линия следи от прободни рани на рамото, където зъби с размерите на палеца й се бяха впили в него. Отпечатък от рибарска кука върху лявата му длан и завъртулки от съсипана плът, които извикваха в ума образите на водорасли и пипала. Белези от дупки по корема му, сякаш риби бяха опитали да се нахранят с него.
Нахри затисна устата си с ръка, ужасена. Споменът за това как Али се покатерва обратно на кораба изплува пред очите й: тялото му беше покрито с какво ли не от езерото, крокодилска муцуна — вкопчена в рамото му, рибарски кукички — забити в кожата му. Нахри го беше мислила за мъртъв и прекалено уплашена, че двамата с Дара са на път да го последват, не се беше замислила особено за това какво се бе случило с него. От историите за Ализейд Убиеца на афшини, които се ширеха из Ам Гезира, определено звучеше така, сякаш с него всичко е наред. А след кораба Нахри не го бе видяла никога вече.
За разлика от Нисрийн. Тя го бе лекувала… и не бе казала нито дума за това.
Нахри се отдръпна от леглото, давайки знак на Лубейд да я последва, докато минаваше покрай него.
— Нека дадем на царя и царицата една минутка с него.
Хатсет и Гасан стояха в противоположните краища на павилиона пред стаята й, без да се поглеждат, Зейнаб и Мунтадир седяха на пейката между тях. Мунтадир беше взел ръката на сестра си в своята.
— Той добре ли е?
Гласът на Хатсет трепереше леко.
— Засега — отвърна Нахри. — Спрях кървенето, а от отровата няма следа. Поне доколкото мога да усетя — поясни.
Гасан изглеждаше така, сякаш беше остарял с половин век.
— Знаеш ли каква е била отровата?
— Не — отвърна Нахри недвусмислено. Не беше нещо, за което можеше да си позволи да увърта. — Нямам представа какво беше това. Никога не съм виждала, нито чела за нещо такова. — Поколеба се, спомняйки си побягналия виночерпец. — Предполагам, че виночерпецът не…
Царят поклати мрачно глава.
— Умря, преди да успеем да го разпитаме. Един от другарите на Ализейд поприбърза малко.
— Смея да кажа, че тези другари и тяхната привързаност вероятно са единствената причина синът ни все още да е жив — каза Хатсет.
Нахри никога не беше чувала гласа на царицата толкова рязък.
Мунтадир се изправи на крака.
— Значи, ще живее?
Нахри си заповяда да срещне очите на съпруга си, не пропускайки да забележи обърканите чувства в тях.
— Ще преживее това.
— Добре.
Гласът на Мунтадир беше нисък и толкова тревожен, че Нахри видя как Хатсет го погледна с присвити очи. Той обаче не забеляза и като се обърна рязко, изчезна по стъпалата, отвеждащи в градината.
Зейнаб забърза след него.
— Диру…
Гасан въздъхна, загледан за миг след тях, преди да се обърне отново към Нахри.
— Може ли да го видим?
— Да. Аз трябва да му приготвя тоник за гърлото. Ала не го будете. Изгуби много кръв. Дори не мисля, че е добра идея да го местим. Нека остане тук поне още няколко дни.