— Знаеш ли кой би могъл да е способен да направи онази отрова?
Черният поглед на Нисрийн дори не трепна.
— Не.
Нахри взе чашата. Ръцете й трепереха.
— Щеше ли да ми кажеш, ако знаеше? Или това е още една истина, с която не мога да се справя?
Нисрийн въздъхна.
— Нахри…
Ала Нахри вече си беше тръгнала.
Лубейд стоеше на стъпалата на павилиона, на известно разстояние от вратата на спалнята й.
— На твое място не бих ги прекъсвал — предупреди я.
Нахри мина покрай него.
— Те са тези, които ме прекъсват.
Продължи към стаята си, но поспря до завесата на вратата, когато гласовете на царската двойка достигнаха до ушите й.
— … трябва да гориш в ада, задето обрече детето си на подобна съдба. Той беше на осемнайсет години, Гасан. На осемнайсет години, а ти го изпрати да умре в Ам Гезира, след като някакъв демон от езерото го беше изтезавал!
— Мислиш ли, че исках да го направя? — изсъска Гасан. — Имам три деца, Хатсет. Имам трийсет хиляди пъти повече поданици. Девабад е на първо място. Винаги съм ти го казвал. Трябваше да се позагрижиш за безопасността му, преди твоите роднини и техните мръснокръвни приятели да се опитат да го подтикнат към измяна!
Нахри се вкамени, давайки си прекрасно сметка, че двамата най-могъщи джинове в Девабад водеха спор, чието подслушване можеше да бъде заплатено със смърт. Само че не бе в състояние да се извърне.
А Хатсет не беше свършила.
— Девабад е на първо място — повтори тя. — Чудни думи от устата на един цар, който прави всичко по силите си, за да съсипе онова, за което предците ни се бориха. Оставяш шафитите да бъдат продавани като добитък, докато емирът ти опитва да се удави в бутилката.
— Мунтадир не се опитва да се удави в бутилката — заяви Гасан, защитавайки сина си. — Открай време е по-способен, отколкото ти се иска да признаеш. Той ни помирява с девите, мир, за който отдавна е време.
— Това не е мир! — Гняв и безсилно раздразнение се бореха в гласа на Хатсет. — Кога ще го осъзнаеш? Девите не искат твоя мир; те искат нашия край. Маниже те презираше, стига да можеше, великият ти везир би ти прерязал гърлото, докато спиш, а онова момиче, което принуди да се омъжи за Мунтадир, няма да забрави какво й причини. В мига, в който забременее, ти ще бъдеш отровен. Тя и двамата Прамух ще тикнат Мунтадир в някоя пушалня за опиум и просто така ние отново ще се озовем под нахидска власт. — В гласа й се прокрадна тревога. — И тогава девите ще ни се отплатят с кръв за всичко, което семейството ти им е причинило някога.
Нахри отстъпи назад, затулила потресено уста. Царицата току-що ясно и ужасяващо беше събрала нишките на едно бъдеще, за което Нахри едва смееше да мисли… и картината, която те изтъкаха, изглеждаше ужасно, представена от другата страна. Добре пресметнат план за отмъщение, когато Нахри искаше единствено справедливост за племето си.
Дара също искаше справедливост, нали? И виж каква цена беше готов да плати за това. Нахри преглътна, краката й изведнъж омекнаха.
Гасан повиши глас.
— И именно затова Ализейд говори и се държи по този начин. Затова се хвърля безразсъдно да помага на всеки срещнат шафит. Заради теб.
— Защото иска да оправя нещата, а единственото, което ти му повтаряш, е да си затваря устата и да размахва оръжие. Чувам историите, които идват от Ам Гезира. За пет години е направил повече добро за хората там, отколкото ти за петдесет.
В гласа на Гасан се появи презрение.
— Не за власт над Ам Гезира ламтиш, съпруго моя. Не ме мисли за толкова наивен. И няма да допусна отново да се месиш. Престъпиш ли отново границата, ще те изпратя обратно в Та Нтри. Завинаги. Никога вече няма да видиш децата си.
Възцари се миг тишина, преди царицата да отговори.
— Това, Гасан? — Гласът й беше смразяващо тих. — Това, че си способен да отправиш подобна заплаха към майката на децата ти? Това е причината хората да те мразят. — Нахри чу вратата да се отваря. — И сърцето ми се къса, когато си спомня мъжа, който беше някога.
Вратата се затвори. Нахри се приведе и надникна през розите. Видя Гасан да се взира в сина си, който беше в безсъзнание. Той си пое рязко дъх, а после излезе в облак от развени черни одежди.
Нахри трепереше, когато влезе в стаята. Трябваше да поискам по-голяма зестра, помисли си изведнъж. Защото определено не й бяха платили достатъчно, за да се омъжи в това семейство.
Приближи се до Али. Гърдите му се повдигаха и спускаха на светлината на огнището, напомняйки й за първия път, когато го беше излекувала. Тихата нощ, в която беше убила първия си пациент, без да иска, а после бе спасила принц… първия път, в който неохотно трябваше да признае пред себе си, че мъжът, за когото твърдеше, че е просто мишена, се превръщаше в най-близкото подобие на приятел, което имаше.