Нахри стисна очи. Али и Нисрийн. Мунтадир. Дара. Всеки, комуто позволеше да надзърне над стените, които Мунтадир я беше обвинил, че е издигнала около сърцето си, я беше излъгал или използвал. Някога Нахри тайничко се беше страхувала, че вината е у нея, че това да израсне сама на улиците на Кайро, да притежава умения, които всяваха ужас у всички, я беше прекършило, превърнало я бе в някой, който не знае как да създаде истинска връзка.
Само че вината не беше нейна. Или поне не беше само нейна. Беше Девабад. Девабад беше смазал всички в него — от тираничния цар до шафитския работник, прокрадващ се в градината й. Страх и омраза властваха над града… подклаждани от векове на пролята кръв и последвалите неправди. Беше място, където всички бяха толкова заети със собственото си оцеляване и оцеляването на онези, които обичаха, че нямаше място за изграждането на ново доверие.
Нахри въздъхна и отвори очи. Али се размърда в съня си; гримаса на болка разкривяваше лицето му, дъхът хриптеше в гърлото му. Тази гледка пропъди мрачните й мисли и й напомни за отварата, която все още стискаше в ръката си. Работата й не беше свършена.
Тя придърпа едно тапицирано столче. Освен белезите, Али изглеждаше така, сякаш в Ам Гезира беше водил по-суров живот, отколкото Нахри би предположила, тялото му беше слабо и жилаво, ноктите му — ниско изгризани. Тя се намръщи, зърнала още един белег точно под челюстта му. За разлика от нащърбените отпечатъци, оставени от маридите, този бе дело на нож.
Изглежда така, сякаш някой се е опитал да му пререже гърлото. Макар да не можеше да си представи кой би бил толкова глупав, че да се опита да убие един кахтански принц в сърцето на Ам Гезира. Протегна ръка и го докосна по брадичката. Кожата му лепнеше под пръстите й, докато обръщаше главата му, за да разгледа загрубялата от белега кожа на слепоочието му. Вече не можеше да различи очертанията на осмолъчната звезда, издълбана там (копие на печата на Сулейман, очевидно дело на маридите), но не беше забравила как проблясваше върху лицето му в онази нощ.
Нахри го зяпна. Какво са ти сторили? И въпросът, който може би изгаряше още повече — защо? Защо маридите бяха така решени да се доберат до Дара?
Движение близо до ръката й привлече вниманието й и тя се сепна — отварата в чашата се движеше, повърхността на течността беше набраздена, сякаш по нея се сипеха невидими капки.
Очите на Али се отвориха, погледът му беше замаян и трескав. Опита се да си поеме дъх и се закашля, а лицето му се разкриви от болка.
Нахри реагира незабавно.
— Изпий това — нареди, пъхвайки ръка под главата му, за да я повдигне. — Не, не се опитвай да говориш — добави, когато устните му помръднаха. — Гърлото ти беше раздрано. Дори ти можеш да си задържиш езика зад зъбите за известно време.
Помогна му да изпие съдържанието на чашата, а после го сложи да легне отново. Али трепереше силно.
— Усещаш ли нещо остро някъде в тялото си? — попита го. — Нещо като бръмчене… под кожата ти?
— Не — изхриптя той. — Какво, какво стана?
— Някой се опита да те отрови. Очевидно.
Отчаяние се разля по лицето му.
— О — прошепна той и наведе поглед към ръцете си. — Значи, дори и в Девабад — добави с тиха горчивина, която я слиса. Тоникът очевидно действаше, гласът му беше по-гладък, макар и изпълнен с нещастие. — Мислех, че може би ще престанат.
Нахри се намръщи.
— Кой ще престане?
Али поклати сковано глава.
— Няма значение. — Вдигна глава и в очите му припламна тревога. — Някой друг пострада ли? Майка ми…
— Майка ти е добре. — Това беше лъжа, разбира се. Хатсет бе гледала как синът й едва не бе умрял в ръцете й. — Никой друг не пострада, ала виночерпецът ти беше убит, докато се опитваше да избяга.
Али изглеждаше натъжен.
— Ще ми се да не го бяха направили. Той беше просто момче.
Закашля се и затисна устата си ръка; когато я свали, тя беше опръскана с кръв.
Нахри напълни чашата с вода от каната си.
— Пий — каза, пъхвайки я в ръцете му. — Подозирам, че гърлото ще те боли още няколко дни. Направих каквото можах, ала отровата беше силна.
Али отпи, без да сваля очи от лицето й.
— Мислех, че си ти — каза тихо.
Нахри се дръпна, подразнена, че я беше заболяло от обвинението.