Мини на 520.
82
(Магьосник) Докато подготвяш своето заклинание, Силфите се приближават, за да те нападнат. Отиди на 100 за битката: заклинанието ще се задейства по обичайния начин, ако и когато успееш да го изречеш.
83
Губиш от поглед свещениците, докато си пробиваш път през навалицата край бара. Когато най-после стигаш до тях, виждаш, че няма и помен от стареца, който преди малко седеше с тях. Сега забелязваш, че свещениците носят лакирани маски с телесен цвят.
— Ела, седни при нас — приканва те един от тях с глас, приглушен от закриващата маска. Той избутва питомния гарван — проскубано и раздразнително създание — от пейката в горния край на масата. Птицата надава възмутен крясък и започва да крачи обидено под масата. Сядаш и след кратко мълчание свещениците започват един след друг да ти говорят.
— Царство Уирд се намира на север и на изток от тук — казва първият.
— Отвъд леда, който се приближава от север с настъпването на зимата — промърморва друг. — Пътуването дотам е мъчително.
— Няма кораб, който да може да те отведе в тази посока, а и няма капитан, който да се съгласи да доплава до бреговете на Уирд.
Четвъртият свещеник въздъхва и за момент настъпва мълчалива пауза. Той поглежда тъжно птицата, която продължава да крачи напредназад под масата.
— Ще купиш ли нашия стар гарван Скрийбо? Искаме за него само една жълтица.
Ако поискаш да купиш гарвана, плати жълтицата. Свещениците нямат какво повече да ти кажат, така че можеш да се сбогуваш с тях. Сега обърни на 54.
84
Поклащаш глава и поглеждаш бебето.
— Каква трагедия да умре толкова малка — промърморваш. — Животът никак не е справедлив.
Шан’ханс кимва.
— Това важи особено много за живота в нашата страна — казва той. — Смъртта тук, макар и да ни натъжава, се смята и за божи дар, за избавление.
Настроението на селяните е мрачно, което е обяснимо. След известно време жената на Шан’ханс ти донася куп кожи.
— Можеш да спиш тук, до огъня — казва тя. — Тази нощ няма да има кошмари заради Пророка.
Докато се настаняваш за през нощта, премисляш думите й. Така или иначе спиш, без да сънуваш. На сутринта се събуждаш ободрен и във форма. Всеки играч, който е бил ранен, възстановява половината точки за неговия или нейния ранг (цифрите се закръглят) плюс още една точка заради питателната супа и кифличките с чесън, които получаваш на закуска.
Време е да тръгваш по пътя си. Благодариш на Шан’ханс и на селяните за гостоприемството им и се сбогуваш с тях. Излизаш на хладния утрешен въздух и поемайки бавно през снега, се отдалечаваш от селото.
Мини на 520.
85
Лагерът е осеян с труповете и осакатените крайници на избитите в клането. Всички дървари и търговци са мъртви или са избягали в гората. Претърсваш старателно лагера и откриваш купчина жълтици, общо четиридесет и пет на брой. Намираш също така дъската и пуловете, използвани при играта на крартска дама. На плаща на един от играчите виждаш и една сребърна закопчалка във форма на вълча глава. Вземи онези предмети, които желаеш като ги отбележиш в дневника си. Внезапно от към другия край на лагерния огън дочуваш слаб стон. Отиваш да разузнаеш и намираш арфиста, легнал на една страна, да се мъчи да спре кръвта, бликаща от една рана в гърдите му. Още е жив, но всеки миг ще издъхне…
Премини на 335.
86
(Магьосник) Водено от някаква свръхестествена сила, създанието тича с големи скокове точно към мястото, където си се свил в сенките. Имаш на разположение точно три рунда, през които да направиш заклинанието си, след което то ще те достигне. То има психически способности 6, клас на доспехите 1 и издръжливост 30.
Ако стигне до теб, мини на 276. Ако го подчиниш с заклинанието робско омайване, прехвърли се на 248. Ако го унищожиш, иди на 303.
87
Продължаваш да прескачаш от едно стъпало на друго. Трябва да хвърлиш два зара с резултат, равен на или по-малък от твоя нюх. Ако успееш, достигаш другия край на моста и си в безопасност. Ако не успееш, кракът ти напразно се опитва да намери солидна опора там, където има само въздух, и ти падаш надолу към смъртта си.