Ей, дали по някое време, независимо за зло или за добро, ние няма да осъмнем и със заведения, подобни на местата, в които е господарувал Пантуди? Щом една Унгария, например, запътила се много по-рано от нас в мечтаната Европа с нейния свободен пазар, вече си позволява почти официално да разсъждава върху необходимостта от узаконен порнобизнес в Будапеща и другите големи градове — прочетете материала в брой 68 на в. „Дума“ от 10 юни 1990 г., озаглавен „При красавиците на нощта“, за намеренията на някой си Ласло Вьорош да отвори още утре два публични дома в столицата, „да оборудва“ за същата цел точно толкова автобуса, марка „Икарус“, да пусне в ход и серия жълти таксита с червен надпис, да увеличи рязко списъка на сексшоповете, списанията и филмовите прожекции в „Интим-центровете“, да насрочи поредното световно порноизложение, като приеме на унгарска земя 364 чуждестранни фирми, и така нататък.
А ако не ви се вярва, че това все пак може да стане, насладете се и на едни други редове от същия вестник, цитирам: „Напоследък прави впечатление, че около заведенията във Вечния град обикалят и млади българки. Те не принадлежат към туристите или към зрителите на «Мондиале 90», дошли в Италия заради музеите, заради любовта към футболната топка. Хубави са и правят впечатление. Изглежда, имат някакви специални намерения.“
Вив льо роа, вив льо професор!…
Някъде казах, че най-големите престъпници не са съвсем лишени от съвест, че въпросните често пъти смайват обществото с джентълменските си жестове и излитания Нека си спомним още и мисълта на Пантуди за младите нощни пеперудки — колко са изхабени, колко убити от порока, на нищо не се радват истински. Освен това той неведнъж се оплаквал пред приятели от „унизителните ресурси на своя живот“, докарали му с право прозвището „чорапчия“ — така в полицията и в махала та викали на сутеньора. Дали с позирал, или е бил искрен, когато из гърдте му се откъртвала въздишка: „Горките жени! Няма нищо по-страшно от туй, да търгуваш е тялото си и друг да прибира парите. Отвращавам се от себе си, бог ми е свидетел!…“ Изреждам тия неща, защото още не съм наясно и по всяка вероятност никога няма да бъда, по какви причини Пантуди напуска тогава кабарето и отново се възкачва на трона си, като неоспорван от никого монарх на джебчийската империя.
Тук може би е играла роля и полицията — нейното подозрително отношение към бившия крадец в смесица с подигравки и използване на служебното положение. Прави-струва, полицията или ще го привика отново в Обществената безопасност, за кой ли път вече през годината, или ще се изтърси в кабарето под формата на алчен за безплатни женски ласки агент. Който, като си вземе своето, почва направо да се гаври с персонала, да подвиква, пиян-залян, на Пантуди, че трябва тозчас да се върне към стария занаят, инак — „Какво ще правим ние? Не ни ли отвориш пак работа — като нищо ще ни теглят уволнението!“ Гаври се и заплашва с пистолета, с разни азиатски наказания.
— Добре, вие не рачихте да повярвате, че сега пред вас стои абсолютно честен човек — дръжте се тогава, ще ви дам да разберете кой е Пантуди! Сърдете се после на себе си…
И както нерядко се случва в приказките, точно тогава в елитния хотел „Одеонпалас“ цъфва цяла делегация из оня, престъпния свят на столицата, с молба той да оглави току-що замислената школа за апаши. Тримата — Сандо Щърбия, Монката и Гого — бързат да изложат мотивите си: напоследък пиацата се е наводнила от новаци в професията, еднакво слаби в теорията и практиката, отгоре на всичко — без никакъв морал: спипа ли ги полицията, веднага пропяват. Да не говорим за режима — пият, ходят с развалени жени, тъпкат се със сланини, пушат тежки пури, десет метра да пробягат — рухват на тротоара, и т.н. Хем срамят бранша, хем насаждат на пачи яйца в участъка старите катили. Така че, шефе, ето, падаме ти на колене — речи „готово“ и да почваме! За асистенти сме привлекли на доброволни начала, срещу подпис наум, че ще работят в курса до края без кинти, следните колеги: Чудото, Николайката, Перушана, Цимбика, Ваната, Мамута, Джико мръсния, Майната, Милан Кучето и Милан Козата, все отбор юнаци. Делото е благородно, велико, то непременно ще остане в историята!…