— Следователно всичко, което ми е нужно е да полежа тук няколко часа и след това ракът ми ще изчезне?
— Навярно, но сега това е невъзможно. Както виждате, само една трета от пространството е обрасло. Целителят сам трябва да се възстанови напълно, за да сътвори чудо, а вие пристигнахте шест месеца по-рано от този срок. След всяко изцеление минава повече от година, едва тогава той става годен за следващия сеанс. Сега разбирате ли, господин Мастерсон? Дори да исках да ви помогна, не бях в състояние да го направя.
Надвисна дълго мълчание, накрая прекъснато от Ралия.
— Момичето, господин Мастерсон. Спасете момичето.
Той извади с разсеян жест пулта за управление от джоба си и го подхвърли на нея.
— Ето. Сега това няма значение. Не съм чудовище, както помислихте, няма бомба. Съвсем нямах намерение да взривявам средството си за придвижване.
Ралия погледна към чужденеца с чувство на смесица от жалост и презрение, после се отправи към изхода. Масуд погледна след нея и отпусна ръка. Мастерсон не се поколеба нито за секунда. Измъкна втория си скрит пистолет и стреля в гурдите на лекаря. Следващият изстрел порази Ралия в темето. Тя се смъкна на пода и повече не помръдна.
— Възможно е шансовете ми да не са много — промърмори той тихо, — но по-добре тези, отколкото никакви.
Мастерсон трябваше да се осведоми за повече подробности, но се боеше, че Ралия ще изпрати хората си и това го застави да действа по този начин. Перспективата дори частично да потъне в лепкавата мерзост на тялото на Целителя предизвикваше отвращение, но той бе готов да изтърпи всичко. След като свали дрехите си, той се вмъкна във вдлъбнатината, легна внимателно и главата и раменете му потънаха в извънземната плът. Тя се оказа по-топла, отколкото очакваше. Отначало изпита малко гъдел, но след това по раменете му започна да се разлива блаженство. Той усети огромна умора, затвори очи и задряма.
Мастерсон се пробуди внезапно, без да изпитва дезориентация, но усещаше небивало изнемощяване. Той ясно си спомняше последните събития, по шията и раменете му все още се разливаше лека топлина. Пръстите на ръцете и краката му го сърбяха, но когато не успя да помръдне крайниците си, си помисли дали извънземното не ги е парализирало. За миг в устата му се появи кисел привкус на ужас, но вълната на блаженство го неутрализира и Мастерсон отново се отпусна.
„Просто трябва да изчакам края на процеса — помисли.“
Той подремна малко, като от време на време откриваше очи и обхождаше с поглед помещението. Времето течеше и скоро изгуби представа за него. Нищо не се изменяше, даже лентите от светлина и сянка. Дали на улицата е настъпил денят? Или все още е нощ?
След това отвори очи и видя друго лице.
Беше доктор Масуд, който изглеждаше бледен и напрегнат. Предната част на ризата му бе потъмняла от спечена кръв.
„Аз го застрелях — сети се Мастерсон.“
Тази нелепост го озадачи, но не остана обезкуражен. Той отново се опита да потъне в лоното на съня, ала непрекъснатото бръмчене му пречеше. Накрая този звук се превърна в глас. Гласът на Масуд.
— Чувате ли ме, господин Мастерсон?
Запитаният помисли, че може да говори. Отвори уста и се опита. Много ясно дочу „да“, но този глас се оказа чужд — треперещ, много слаб и висок.
Лицето на Масуд се измени — малко се отпусна.
— Много добре. Вие оживяхте, независимо от моите очаквания, господин Мастерсон. А аз несъмнено оживях, независимо от вашите — погледна той към гърдите си. — Лошо се прицелихте, иначе щях да бъда мъртъв. А сега просто изпитвам голяма болка. Сълзите на Целителя ще ускорят оздравяването ми, но ми предстоят няколко дни мъчения — втвърди се лицето на лекаря. — Ралия нямаше този късмет.
Мастерсон се опита да повдигне ръка, разбирайки, че се намира във властта на човек, който току-що е искал да убие, но не можа да събере сили. Той продължаваше да усеща безпокойство. Но щом започваше да изпада в паника, нещо внезапно го връщаше назад, към блажено спокойствие.
— За вас имам добри новини, господин Мастерсон. Целителят все пак избави тялото ви от рака — засмя се Масуд неприятно, после се приближи и се наклони над „пациента“ си — Трябва да ви призная, че съм извънредно удивен. Процесът се оказа даже по-сложен, отколкото предполагах. Тъй като ресурсите на Целителя не му стигаха, за да проведе лечението по обичайният начин, той импровизира. Предполагам, че ще ви бъде много интересно.
Лекарят изчезна за неизвестно време и Мастерсон за малко отново щеше да потъне в безпаметство, когато той се завърна.