Слънцето се беше скрило зад планините на запад. Започна много бързо да се стъмва, все едно огромно одеяло беше разгърнато на небето.
— Хайде да се връщаме в джипа — каза Мойра и взе гилзата от Барбара.
По обратния път към хасиендата Барбара каза:
— Доколкото разбирам, ти познаваш Аркадин.
Мойра знаеше за него само толкова, колкото й беше казал Борн.
— Е, достатъчно, за да знам, че следващата му стъпка ще бъде да отнеме напълно и бизнеса на Корелос. Той така действа. — По този начин беше отнел бизнеса на Николай Йевсен в Хартум за доставка на оръжие. Сега ще намери начин да подкупи някой пазач в „Ла Модело“ или някой съкилийник от ФАРК, а може би и някоя от многото жени на Корелос в затвора, като им плати достатъчно, за да притъпи страха им от наркобарона. Не е далеч денят, помисли си Мойра, когато Корелос ще бъде намерен мъртъв в луксозната си килия.
— Аркадин вече е ядосан на Роберто и на мен — каза Барбара, докато караше джипа по черния път. — Последната пратка се забави. Наложи се яхтата да се отбие от курса си за ремонт, защото двигателят й прегря. Ако познаваш достатъчно Мексико, ще ти е ясно, че този ремонт няма да бъде извършен за часове и дори за едно денонощие. Яхтата ще бъде готова едва утре вечер, но знам, че той няма да остане доволен от това. — Тя стисна волана така силно, че кокалчетата на пръстите й побеляха.
— Разбирам, Беренгария, наистина разбирам.
— Защо проявяваш неуважение към мен? От години името ми е Барбара.
— Уважавам истинското ти име. Трябва да държиш на него, а не да го отхвърляш.
Когато Беренгария не отговори, Мойра продължи:
— Аркадин има свои правила и те са непоклатими. С Роберто ще заплатите с нещо за забавянето.
Беренгария продължи да гледа право напред.
— Знам — каза тя.
— И трябва да знаеш, мамче, че ако тази пратка не стигне до предназначението си, някой друг ще ви дойде на гости, някой, който не е толкова любезен и не проявява разбиране като мен. Бъди сигурна, че Аркадин така иска да стават нещата и те така и ще станат.
Беренгария остана дълго замислена. Слънцето вече се беше скрило зад оцветените в червено планини. Облаците по небето изчезнаха. На изток се спускаше мрак. Пътуваха прекалено дълго, като че ли Беренгария се въртеше в кръг и не искаше да се върне в хасиендата. Накрая удари спирачките и изключи от скорост. После се обърна към Мойра.
— Ами ако не пожелая да стане така? — рече, без да крие яростта си.
Мойра се зарадва на този обрат. Най-после Беренгария беше започнала да идва на себе си. Отвърна на яростта й с усмивка.
— Мисля, че тук бих могла да помогна.
Беренгария се вгледа така втренчено в нея, че друга жена би се притеснила. Обаче Мойра разбра какво искаше тя, каква ще бъде сделката им. Възхити се от тази жена и същевременно я съжали. В този мъжки свят и без това беше трудно за една силна жена, но да си силна в Латинска Америка беше задача, достойна за амазонка. Въпреки това над всичко и извън личните й чувства беше разбирането, че нейният обект е Беренгария. Щеше да получи това, което й трябваше от нея. Сега знаеше как да го вземе.
Наведе се много бавно, хвана с ръце главата на Беренгария и притисна устните си в нейните.
Очите на Беренгария се отвориха широко само за част от секундата и пак се затвориха. Устните й се отпуснаха, разтвориха се и тя се отдаде на целувката.
Мойра усети момента на нейната капитулация едновременно с чувство на триумф и състрадание. После почувства как ръката на Беренгария обхвана врата й, страстта й се разпали и тя впи с въздишка устни в нейните.
— Името ми е Лойд-Филипс, главен инспектор Лойд-Филипс.
Питър Маркс се представи и разтърси протегнатата ръка, която беше бледа и отпусната, с пръсти, пожълтели от никотин. Облечен в евтин костюм, с протрити ръбове на ръкавите, Лойд-Филипс имаше червеникави мустаци и оредяваща коса, някога може би със същия цвят, но сега изглеждаше като посипана с пепел.
Главният инспектор се опита да се усмихне, но не успя. Може би мускулите на лицето му са атрофирали, помисли си с ирония Маркс. Показа на Лойд-Филипс служебната си карта, която удостоверяваше, че работи за частна фирма под егидата на Министерството на отбраната, така че зад него стоеше Пентагонът.
Стояха в опразненото фоайе на „Веспър Клъб“, което беше оградено с лента от полицията като местопрестъпление.
Маркс каза:
— Един от предполагаемите извършители може да е човек, от когото началниците ми се интересуват. Затова ще бъда благодарен, ако ми се даде възможност да прегледам записите от телевизионните камери за наблюдение от миналата нощ.