Лис свърши упражнението, остави щангите на мястото им и започна да се бърше с кърпата, като я наблюдаваше. Аби отиде право при пейката за вдигане от лежанка и след като избра тежести, се пъхна под лоста. Това беше сигнал за Лис. Той стана, отиде до лежанката, погледна към нея с мегаватовата си усмивка на кинозвезда и каза:
— Имате ли нужда от помощник?
Аби Самнър го погледна с големите си сини очи и също се усмихна.
— Благодаря, няма да откажа. Отскоро вдигам тежести.
— Малко е необичайно жена да вдига тежести от лежанка, освен ако не тренира.
Аби Самнър продължи да се усмихва.
— На работа вдигам много тежести.
Лис тихо се засмя. Тя вдигна тежестите от стойките им и започна упражнението, а той държеше ръцете си малко под лоста, готов да го подхване при нужда.
— Звучи така, като че ли ще е по-добре да не заставам на пътя ви.
— Не, няма такава опасност — рече тя.
Изглежда, че не й беше никак трудно да се справя с големите тежести. Трудното беше за Лис да свали поглед от гърдите й.
— Не си извивайте гърба — рече той.
Тя отпусна гърба си върху пейката.
— Винаги го правя, когато увеличавам тежестта. Благодаря.
Свърши първата поредица от осем вдигания и той й помогна да остави щангите обратно върху стойките. Докато Аби си поемаше за малко дъх, Лис каза:
— Казвам се Оливър и бих искал някой ден да ви заведа на вечеря.
— Би било интересно — отвърна тя и го погледна. — За съжаление не смесвам работата с удоволствието.
В отговор на озадачената му физиономия тя се измъкна изпод лоста и стана от пейката. Наистина е внушителна жена, помисли си Лис. Тя погледна към бара, където един мъж с правилни черти на лицето пиеше сок от пшенични кълнове. Пресуши чашата, остави я на бара и се запъти бавно към тях.
Аби постави спортния си сак на пейката, бръкна вътре и извади няколко сгънати листа, които подаде на Лис.
— Оливър Лис, казвам се Абигейл Самнър. Това е съдебно нареждане от главния прокурор на Съединените щати, което упълномощава мен и Джефри Клайн — тя посочи мъжа, изпил сока, който сега застана до нея, — да ви арестувам предвид предстоящо разследване по обвинения срещу вас, докато сте били президент на „Блек Ривър“.
Лис я гледаше, зяпнал от изненада.
— Това са глупости. Бях разследван и освободен от отговорност.
— Появиха се нови обвинения.
Тя кимна към документите, които му беше дала.
— Ще видите списъка, посочен в заповедта на главния прокурор.
Той ги разтвори, но като че ли не можеше да се съсредоточи върху буквите. Подаде й обратно документите.
— Трябва да е някаква грешка. Няма да тръгна никъде с вас.
Клайн извади чифт белезници.
— Моля ви, господин Лис — рече Аби, — не усложнявайте нещата.
Лис се огледа наоколо, като че ли преценяваше дали да побегне, или да чака да бъде отърван в последната минута от своя ангел хранител Джонатан. Къде беше той? Защо не го беше предупредил за това ново разследване?
Полковник Борис Карпов се върна в Москва със свито сърце. Посещението му при Леонид Аркадин излезе отрезвяващо в много отношения, като не на последно място бе ужасното затруднение, в което изпадна. Маслов имаше на своя страна редица апаратчици вътре във ФСБ-2, включително неговия пряк началник Мелор Букин. Подобно на всички сведения, които му беше дал Аркадин, доказателството беше съкрушително и неопровержимо.
Седнал на задната седалка в черния ЗИЛ на ФСБ-2, Карпов гледаше, без да вижда, през прозореца, докато шофьорът караше колата от летище „Шереметиево“ към града.
Аркадин му беше предложил да отиде при президента Имов с доказателствата, с които сега разполагаше. Самият факт, че Аркадин го беше предложил, правеше Карпов подозрителен, но дори и Аркадин да имаше лични причини да иска той да отиде при Имов, пак можеше да го направи. Обаче рисковете бяха изключително високи както за кариерата му, така и за самия него.