Тя спря да плаче.
18
Ковън си вършеше работата съвсем спокойно. Беше прекарал часовете, след като завърза Криси и Скарлет, разучавайки къщата. Колкото до бащата на Криси, беше го вързал със запушена уста в един килер. Остави ги за четиридесет минути, за да отиде до един магазин за железария, където купи най-големия портативен генератор, който можеше да носи сам. Когато се върна в къщата, провери как са пленниците му. Криси и дъщеря й стояха здраво завързани на горния етаж за еднаквите легла. Баща й беше заспал или в безсъзнание. За Ковън това нямаше значение. После беше отнесъл генератора в мазето и макар и малко трудно, го свърза с електрическата инсталация, като резерва, ако лампите угаснеха. Направи проверка. Това нещо тиктакаше като стар часовник. Беше прекалено малък за целта. Дори и след като прекъсна електрическата мрежа, с която го беше свързал, реши, че ще има само десет минути светлина, преди генераторът да се изтощи. Е, трябваше да са достатъчни.
После се качи обратно на горния етаж, запали цигара и се загледа в Криси и Скарлет. Малката, макар и само в предюношеска възраст, беше по-хубава от майка си. Ако беше друг човек, би могъл да се възползва от много младото и нежно тяло, но той ненавиждаше тази уродлива склонност у мъжете. Гнусеше се от подобни неща и имаше морални задръжки. Това му помагаше да си върши работата и да не се побърка в този според него напълно побъркан свят. Личният му живот беше съвсем праведен, скучен като сивото съществуване на шофьор на автобус. Имаше жена — любовта му от гимназията, две деца и кучето Ралф. Изплащаше ипотека, изкуфяла майка, на която трябваше да помага, и брат, когото посещаваше на две седмици в лудницата, макар сега да не й викаха така. Когато се връщаше у дома от дълга, трудна и често пъти кървава задача, целуваше страстно жена си по устните и после отиваше при децата, независимо дали играеха, седяха пред телевизора или спяха в леглата си — надвесваше се над тях и вдишваше техния сладникав, млечен аромат. После изяждаше яденето, което жена му беше приготвила, качваше я на горния етаж и я чукаше до несвяст.
Запали нова цигара от фаса на предишната и се загледа в майката и дъщерята, легнали една до друга на двата кревата. Момичето беше още съвсем невинно дете. Мисълта да я нарани беше напълно отблъскваща. Що се отнася до майката, тя не му харесваше, беше твърде кльощава и бледа. Щеше да я остави на някой друг, освен ако Борн не го принудеше да я убие.
Отново слезе долу, порови в килера с продуктите, отвори една консерва с варен боб и с два пръста изяде съдържанието й студена. През цялото време се ослушваше и за най-малкия шум наоколо, като вдишваше и мислено категоризираше миризмите във всяка стая. Накратко казано, обиколи цялата къща, докато се запозна с всяка нейна подробност, с всеки ъгъл, с всяко кътче. Сега това беше негова територия, негова кота, евентуално място за победа.
После се върна в гостната и запали всички лампи. Точно тогава чу изстрела. Надигна се, извади своя „Глок“ от кожения кобур, дръпна завесите и погледна през предния прозорец. Тялото му се напрегна, когато видя Джейсън Борн да тича на зигзаг с всички сили към входната врата. Като свистеше с гумите, изпод които хвърчеше чакъл, един сив опел се появи иззад ъгъла и спря пред къщата. Вратата откъм шофьора се отвори и той стреля по Борн. Не улучи. След това Борн стигна стъпалата пред входа, а Ковън отиде при вратата с готов за стрелба пистолет. Чу още два изстрела и като приклекна, отвори вратата. Борн се беше проснал по лице върху стъпалата, а върху сакото му се виждаше разширяващо се кърваво петно.
Ковън се отдръпна назад, когато отекна нов изстрел. После притича по стълбите, като стреляше, без да спира. Стрелецът отсреща се скри зад опела. Ковън сграбчи със свободната си ръка Борн за сакото и го извлече през прага. Стреля още веднъж, чу как другият включи опела на скорост и бързо потегли. Затвори вратата с ритник зад себе си.
Провери пулса на Борн, а после отиде при прозореца. Дръпна отново завесите и погледна към алеята за коли, но не забеляза нито стрелеца, нито опела.
Върна се в хола, отново се наведе над проснатото тяло на Борн и опря дулото на глока в слепоочието му. Тъкмо го обръщаше по гръб, когато лампите примигнаха, притъмняха и после отново светнаха. Откъм мазето чу тиктакането на часовника на генератора. Едва успя да помисли, че електричеството в къщата е прекъснато, когато Борн изби глока от ръката му и му нанесе силен удар в гръдната кост.