Антонио с удоволствие се подчини. Сграбчи я през кръста и притисна устните си в нейните. Езикът му като че ли я опари, когато проникна между зъбите в устата й. Сорая се изви назад и притисна плътно тялото си в неговото.
Рамос прекара яхтата малко по-близо до носа на моторницата, което накара грингото и Ел Хералдо да се обърнат. Ел Хералдо изтича към носа, като жестикулираше и силно го ругаеше, а грингото остана да наблюдава Сорая и Антонио, вплетени в страстна прегръдка. Сега като че ли бе заинтригуван.
Рамос поднесе извиненията си и изправи яхтата, след което я плъзна покрай пристана. Един от работниците на пристанището ги очакваше, за да закачи предното и задното въже за кея, а Рамос изключи двигателите и му подхвърли швартовите въжета. После слезе от яхтата и се отправи към пристанищната канцелария. Аркадин продължаваше да наблюдава Сорая и Антонио Джардинес, макар че изобщо не се помръдна.
— Достатъчно — рече Сорая в устата на Антонио. — Баста, омбре! Баста!
Антонио не искаше да я пусне и тя го отблъсна първо с една ръка, а после и с двете. Докато успее да се освободи, Аркадин скочи на кея и се отправи към тях.
— Мано, ти си като някой октопод — каза тя достатъчно високо, за да може Аркадин да я чуе.
Доволен от ролята си, Антонио се ухили насреща й и избърса устни с опакото на ръката. В този миг Аркадин се качи на яхтата и застана между тях.
— Марикон, какво правиш тук? Я се разкарай — каза Антонио.
Аркадин го блъсна рязко с ръка и той падна във водата. Мексиканецът на моторницата се запревива от смях.
— Идеята не беше добра — каза студено Сорая.
— Той ви причини болка — рече убедено Аркадин.
— Нямате представа какво правеше той — продължи със същия студен тон Сорая.
— Той е мъж, а вие жена — продължи Аркадин. — Знам точно какво правеше.
— Може пък да ми хареса.
Аркадин се засмя.
— Може и така да е. Да помогна ли на кучия син да излезе обратно на кея?
Сорая погледна към Антонио, който издухваше водата от носа си.
— Бих могла сама да го направя. — После погледна Аркадин и каза: — Оставете копелето там, където е.
Аркадин отново се засмя и й предложи ръката си.
— Може би имате нужда да смените обстановката.
— Може и да имам, но няма да е с вас.
После тя мина покрай него, слезе от яхтата и предизвикателно бавно се отправи надолу по кея.
Борн усети, че дробовете му горят. Пред очите си виждаше черни кръгове. Скоро лостът, опрян в гърлото му, щеше да пречупи хипоидната кост и с него щеше да бъде свършено. Протегна ръка, сграбчи Ковън за счупения глезен и го стисна с всичка сила. Ковън изкрещя от изненада и болка, намали натиска върху гърлото на Борн, когато се отдръпна назад, а той отблъсна с ръка лоста и се претърколи под него.
Като го гледаше заканително, Ковън намери пистолета и се прицели в Борн. В този момент тиктакането на генератора престана и къщата потъна в мрак. Ковън натисна спусъка и за малко да уцели Борн, но той се претърколи в най-тъмната част на стаята. Остана неподвижен, докато си поемаше дъх, а после отново се претърколи. Ковън стреля още веднъж, но този път доста далеч от целта. Беше очевидно, че не знае къде е Борн.
Чу Ковън да се движи наоколо. Сега, когато лампите бяха угаснали, той беше загубил преимуществото, че се намира на своя територия. Трябваше да измисли друг начин, за да го възстанови.
Ако Борн беше на неговото място, щеше да се опита да стигне до Криси и Скарлет, за да ги използва като лост, с който да го неутрализира. Продължи да лежи абсолютно неподвижен и да се ослушва напрегнато в посоката, в която се движеше Ковън. Беше от ляво на дясно. Сега минаваше покрай камината. Накъде се насочваше? Къде държеше пленниците си?
Борн си представи, доколкото можа, обстановката в приземния етаж. Беше успял да хвърли един поглед, когато Ковън го довлече вътре. Представи си камината, двете тапицирани кресла, страничната маса и лампата, канапето и стълбите, които водеха към втория етаж.
Изскърцването на стъпало издаде Ковън и без да му мисли повече, Борн скочи от скривалището си, грабна лампата и изтръгна шнура й от контакта. После я хвърли срещу стената от лявата си страна и скочи върху фотьойла. Ковън стреля два пъти в посоката, в която се беше разбила лампата, а в това време Борн се прехвърли през перилата на стълбите.
Блъсна се в Ковън, отхвърли го към задната стена и се стовари отгоре му. Въпреки че беше изненадан, Ковън успя да стреля два пъти. Не улучи, но припламванията обгориха бузата на Борн. Ковън замахна срещу Борн с цевта на пистолета, опитвайки се да го отблъсне. В това време Борн удари с ритник една от подпорите на стълбата. Извади я от гнездото и замахна срещу лицето на Ковън. Ковън изохка, когато собствената му кръв изцапа стената, и успя да се претърколи, преди да получи нов удар. Ритна рязко с крак и подметката на обувката му се стовари в лицето на Борн. Борн политна назад, отдръпна се от Ковън и се подпря на стената. Ковън стреля още два пъти в тясното пространство на стълбата.