Есай каза:
— Предполагам, че Лис е изчерпал възможностите си.
— Точно така. — Сега, като усети дима в дробовете си, Холидей се почувства по-спокоен. Сексът с Мишел винаги караше сърцето му да бие прекалено силно, дори болезнено. Жената беше невероятна гимнастичка.
Есай си наля още чай.
— С Лис изпълнявах заповеди от една организация, която изоставих.
— Сега двамата имаме общ бизнес — отбеляза Холидей.
Есай кимна.
— Бизнес за сто милиарда долара.
Холидей се намръщи, загледан в края на пурата си.
— Не чувстваш ли угризения, че си изневерил на „Северий Домна“? В края на краищата те са хора от твоята порода.
Есай не обърна внимание на расистката забележка. Беше свикнал с начина на изразяване на Холидей, както човек не обръща внимание на болката от киста.
— Моята порода не е по-различна от твоята и в двете има добри, лоши и грозни хора.
Холидей избухна в такъв силен смях, че почти се задави от дима на пурата. Наведе се напред, като продължаваше да се смее и да кашля. Очите му се насълзиха.
— Трябва да те уверя, Есай, че за арабин си доста свестен.
— Аз съм бербер амазих — Есай подчерта това без следа от враждебност.
Холидей го наблюдаваше през дима.
— Нали говориш арабски?
— Освен другите езици, включително и берберски.
Холидей разпери ръце, като че ли отговорите на другия потвърждаваха това, което беше имал предвид. Двамата с Джалал Есай се бяха запознали в колежа, където Есай изкара две години като студент на разменни начала. Всъщност тъкмо заради Есай Холидей беше започнал да проявява интерес към нарастващата арабска заплаха за западния свят. Есай беше мюсюлманин, но по-скоро аутсайдер в много разделения и религиозен арабски свят. През призмата на светогледа на Есай Холидей беше прозрял, че е само въпрос на време сектантските битки в този свят да излязат извън неговите граници и да се превърнат в поредица от войни. Тъкмо по тази причина той беше направил Есай свой приятел и съветник и едва много по-късно, когато Есай бе престанал да се интересува от целите на „Северий Домна“, си даде сметка, че той е бил изпратен в Съединените щати и по-специално в неговия колеж, за да направи него свой приятел и съюзник.
Когато алчността надделя у Есай и той призна какъв е бил първоначалният му мотив, всички най-лоши предубеждения на Холидей за арабите се потвърдиха. Тогава той намрази Есай. Дори кроеше планове да го убие. Но накрая се беше отказал от фантазиите си за отмъщение, подмамен, както и самият Есай, от златото на цар Соломон. Кой би могъл да устои на такава великолепна награда? В даден момент Холидей беше осъзнал, че двамата с Есай имат много повече общо, отколкото би могло да се предполага, като се има предвид напълно различното им потекло. Освен това и двамата бяха воини на нощта, обитаващи света на сенките, който съществуваше в периферията на цивилизованото общество и го защитаваше от разрушителни елементи както вътре, така и извън него.
— „Северий Домна“ не е по-различна от който и да било тиранин… бил той фашист, комунист или социалист — каза Джалал Есай. — Това общество живее, за да трупа сила и да могат неговите членове да влияят на световните събития с единствената цел да трупат още по-голяма мощ. Пред лицето на такава мощ хуманитарната политика става неадекватна, както и религията.
Есай се облегна назад и кръстоса крак върху крак.
— В началото „Северий Домна“ беше мотивирана от желание за промяна, за разбирателство между големите умове на Изтока и Запада и между исляма, християнството и юдаизма. Признавам, това беше благородна цел и за известно време те успяваха, макар и в твърде малки мащаби. Но после, подобно на всички алтруистични стремежи, и тя влезе в противоречие с човешката природа.
Изведнъж той се наведе напред на канапето.
— Казвам ти, няма по-силна мотивация за човешките същества от алчността, по-силна е дори от страха. Алчността като секса кара хората да оглупяват, да стават слепи за страха или за нуждата от каквото и да било друго. Алчността изопачи целите на „Северий Домна“ до такава степен, че станаха буквално противоположни на първоначалната идея. На думи членовете продължаваха да защитават първоначалната цел, но с времето „Северий Домна“ напълно се корумпира.
— А ние какви сме? — Холидей продължи да пафка с пурата си. — И ние сме алчни като „Северий Домна“, може би дори повече.