— Да?
— Ако му отрежеш каквото и да било, никога няма да можеш да заспиш, докато лежа до теб.
Той се ухили насреща й.
— Аз не спя.
Беше започнала да губи надежда за живота на Антонио, когато мобилният й телефон иззвъня. Без да чака разрешение от Аркадин, отговори на повикването.
— Сорая! — Беше Питър Маркс.
— Да.
— Какво става? — Интуитивен както винаги, беше усетил напрежението в гласа й.
Тя се вгледа в очите на Аркадин.
— Всичко е екстра.
— Аркадин?
— Ами, да.
— Чудесно, установила си контакт, така ли?
— Дори повече.
— Доколкото разбирам, имаш проблем. Ще трябва да намериш сама решението, и то бързо, защото задачата ни стана спешна.
— Какво, по дяволите, става?
— Трябва да отведеш Аркадин на следния адрес през следващите седемдесет и два часа. — Той й продиктува адреса, даден му от Уилърд.
— Това е невъзможно.
— Очевидно, но трябва да бъде изпълнено. Той и Борн трябва да се срещнат и това е мястото, където ще бъде Борн.
В мрака пред нея се появи тънък лъч светлина. Да, помисли си тя, това може и да свърши работа.
— Добре — каза тя на Питър. — Ще побързам.
— И гледай той да вземе лаптопа със себе си.
Сорая въздъхна.
— Как предлагаш да го направя?
— Ами, нали затова получаваш големите пари.
Той затвори, преди Сорая да успее да му каже да върви по дяволите. Тя гневно изсумтя и прибра джиесема в джоба си.
— Бизнес проблеми ли? — попита с насмешка Аркадин.
— Нищо, което да не може да намери решение.
— Харесва ми твоята самоувереност. — Продължавайки да й се присмива, той размаха ножа. — Ще намериш ли решение и на този проблем?
Сорая като че ли се замисли.
— Възможно е. — Мина покрай него и влезе в огнището, където Антонио я гледаше с окото, което не беше затворено от подутина. Изненада се, когато го видя да се хили насреща й.
— Не бери грижа за мен — каза с дрезгав глас той. — Забавлявам се.
Без да може да я види Аркадин, тя сложи пръст на устните си, а после го притисна до неговите. Когато го дръпна, беше окървавен. Обърна се към Аркадин:
— Всичко зависи от теб.
— Не мисля. Топката е в твоето поле.
— Ето как ти предлагам да се разберем. — Тя се показа отново на трепкащата светлина на свещта. — Ти ще пуснеш Антонио да си върви, а аз ще ти кажа как да намериш Джейсън Борн.
Той избухна в смях.
— Блъфираш.
— Когато става дума за нечий живот, никога не блъфирам — рече тя.
— Въпреки това какво може да знае такава като теб, която се занимава с внос-износ, за Джейсън Борн?
— Много просто. — Сорая вече беше намислила отговора. — От време на време той използва фирмата ми за прикритие. — Това беше твърде вероятно обяснение, на което би могъл да повярва.
— И защо смяташ, че ме интересува къде е Джейсън Борн?
Тя вдигна рязко глава.
— А не е ли така? — Сега не беше време за отстъпление или за проява на слабост.
— Ами ако се окаже, че ти не си това, за което се представяш?
— Ами ако пък ти не си това, което казваш, че си?
Той поклати заканително пръст насреща й.
— Не, мисля, че не се занимаваш с внос и износ.
— Тогава става още по-интересно.
Той кимна.
— Признавам, че обичам загадките, особено когато ме приближават до Борн.
— Защо го мразиш толкова?
— Той е отговорен за смъртта на някой, когото обичах.
— О, хайде, хайде — рече тя. — Никога не си обичал, когото и да било.
Той пристъпи към нея, но трудно можеше да се каже дали беше заплаха, или за да е по-близо.
— Ти използваш хората и когато приключиш с тях, ги смачкваш като използвани книжни кърпички и ги хвърляш в боклука.
— Ами Борн? Той е същият като мен.
— Не — каза тя. — Изобщо не е като теб.
Усмивката му стана по-широка и за пръв път в нея нямаше и намек за заплаха или ирония.
— Е, най-после получих малко полезна информация за теб.
Тя за малко да се изплюе в лицето му, но разбра, че това ще го направи дори по-щастлив, защото щеше да покаже колко близко беше той до истината.
Изведнъж всичко в него като че ли се промени. Протегна ръка и прекара върховете на пръстите си по устните й. После посочи с ножа към Антонио.
— Върви да развържеш упоритото копеле. — Когато тя влезе още веднъж в огнището и клекна, за да освободи Антонио, той добави: — Вече не ми е нужен. Имам теб.