Карпов стреля в дясното му коляно и той падна като подкосен.
— Какво правиш? — извика Букин и се хвана за разбитото коляно. — Полудя ли?
Карпов пристъпи към него.
— Знам за предателството ти и президентът Имов също. Кои са другите къртици във ФСБ-2.
Букин го гледаше с широко отворени очи.
— Какво, какво? Къртици ли? Не знам за какво говориш?
Карпов спокойно се прицели и раздроби на парчета капачката и на лявото му коляно. Букин изкрещя и се загърчи на земята като червей.
— Отговори ми! — изкомандва Карпов.
Очите на Букин бяха кървясали. Беше пребледнял и трепереше от болка и изумление.
— Борис Илич, историята на отношенията ни не означава ли нищо за теб? Аз съм твоят наставник. Аз те доведох във ФСБ-2.
Карпов се надвеси заплашително над него.
— Точно затова аз трябва да прочистя мръсната ти къща.
— Но… но — промълви, заеквайки, Букин, — аз просто изпълнявах заповеди. — Той посочи към Черкезов. — Неговите заповеди.
— Как лъже само — обади се Черкезов.
— Не, Борис Илич, истина е, заклевам се.
Карпов приклекна край Букин.
— Знам как можем да разрешим проблема.
— Трябва да отида в проклетата болница — простена Букин. — Ще умра от загуба на кръв.
— Кажи ми имената на къртиците — каза Карпов — и ще се погрижа за теб.
Кървясалите очи на Букин прескачаха ту към Карпов, ту към Черкезов.
— Не гледай него — рече Карпов. — Аз мога да те спася да не умреш от загуба на кръв в тази мръсна яма.
Букин преглътна с мъка и каза имената на трима души от ФСБ-2.
— Благодаря ти — рече Карпов. Изправи се и стреля между очите на Букин.
После се обърна към Черкезов и каза:
— Какво може да ме спре да не убия и теб?
— Ти може да си неподкупен, Борис Илич, но знаеш от какво имаш или ще имаш интерес. — Черкезов извади цигара и я запали. Нито за миг не погледна падналия си помощник. — Мога да ти проправя пътя да оглавиш ФСБ-2.
— Същото може да направи и президентът Имов.
— Напълно вярно. — Черкезов кимна. — Но той не може да гарантира, че един от другите командири няма да капне отрова в чая ти или да забие някоя нощ кама между плещите ти.
Карпов знаеше много добре, че Черкезов все още имаше власт да открие и да отстрани потенциалните му врагове вътре във ФСБ-2. Единствено той можеше да разчисти пътя му.
— Нека да се изясним — каза той. — Ти предлагаш да заема поста ти, така ли?
— Да.
— А какво ще стане с теб? Имов ще поиска главата ти.
— Разбира се, че ще я поиска, но първо ще трябва да ме намери.
— Ще се скриеш, ще избягаш, така ли? — Карпов поклати глава. — Не мога да си представя подобно бъдеще за теб.
— Аз също, Борис Илич. Възнамерявам да седна на по-висок пост.
— По-висок от ФСБ?
— По-висок от Кремъл.
Карпов се намръщи.
— И какъв ще бъде той?
Очите на Черкезов светнаха.
— Кажи ми, Борис Илич, чувал ли си някога за „Северий Домна“?
22
Маркс се хвана за лявото бедро и лицето му се изкриви от болка. Невидимият снайперист продължаваше да обстрелва района. Борн притича, сграбчи го и го извлече зад прикритието.
— Дръж главата си ниско наведена, Питър.
— Кажи го на твоя приятел Морено — рече Маркс. — Проклетата ми глава е наведена.
— Повтори го. — Борн прегледа раната и се увери, че куршумът не е засегнал някоя артерия. После откъсна единия ръкав от ризата на Маркс и го използва като турникет, завързвайки го около бедрото му над раната.
— Няма да го забравя — рече Маркс.
— Не, само аз правя това — каза Борн с такъв сарказъм, че Маркс, макар и сухо, се засмя.
Борн се показа съвсем малко иззад предницата на опела. Дишаше равномерно и дълбоко, докато оглеждаше гъсто наредените дървета. Не много отдавна се беше покатерил на едно от тях и сега използва фотографската си памет, изострена от обучението в „Тредстоун“, за да си представи най-добрите възможни места за един снайперист да се скрие. От начина, по който паднаха Отавио Морено и Маркс, имаше ясна представа къде можеше да е стрелецът. Постави се на неговото място. Къде би застанал, че хем да вижда ясно предната врата, хем да бъде добре скрит?
Чу Криси да вика и от тревогата в гласа й разбра, че сигурно го прави от доста време. Пропълзя в другия край на опела и й нареди: