Вече беше решила да тръгне да го търси, представяйки си как би постъпила Трейси при същите обстоятелства, когато го видя да се показва през клоните. Преди да успее да направи и крачка, някой притича бързо покрай нея по стълбите.
— Скарлет!
Скарлет се втурна по алеята, заобиколи мъртвия мъж, мина покрай багажника на колата и се хвърли в прегръдките на Борн.
— Това е истинска кръв, твоята е — каза, задъхана, тя, — но аз мога да ти помогна.
Борн се канеше да я отдръпне леко от себе си, но очевидната й загриженост го спря. Тя искрено искаше да му помогне и той не можеше да й отнеме тази възможност. Клекна до нея, за да може тя да огледа раните му.
— Ще взема бинтове от аптечката на дядо. — Обаче не направи опит да се отдръпне и да го изостави, а продължи да рови с пръсти земята, както правят децата, когато са смутени или не им идват нужните думи. После вдигна глава и го погледна. — Добре ли си?
Той се усмихна.
— Все едно съм се препънал в някой камък.
— Значи имаш само драскотини и охлузвания, така ли?
— Точно така.
— Добре тогава. Аз… — тя вдигна ръка, за да му покаже нещо. — Току-що намерих това. Дали е на господин Маркс? Беше там, където той лежеше.
Борн го взе и изтри пръстта от предмета. Беше пръстен на „Северий Домна“. Откъде се беше появил?
— Ще попитам господин Маркс, когато влезем вътре. — Той прибра пръстена в джоба си.
В този момент Криси се приближи, останала без дъх не само от тичането, но и от уплахата, че дъщеря й се беше изложила на опасност.
— Скарлет! — каза тя.
Борн забеляза, че е готова да се скара на дъщеря си, но после тя видя колко внимателно разглежда повърхностните рани на Борн и като него си замълча, за да може този малък драматичен момент да продължи.
— Ако ми позволиш да превържа раните ти, ще си добре — каза Скарлет.
— Тогава хайде да влезем вътре, д-р Линкълн.
Скарлет се засмя. Борн се изправи и тримата се върнаха мълчаливо в къщата. Той отиде право към мястото, където седеше Маркс. Бащата на Криси обработваше раната му с медикаментите от една учудващо добре снабдена аптечка за първа помощ. Маркс беше отметнал назад глава и седеше със затворени очи. Борн предположи, че професорът му беше дал нещо успокоително.
— Това е аптечката от багажника в колата на татко — каза Криси, когато Скарлет започна да рови в нея за бинтове и меркурохром. — Цял живот беше ловец.
Борн седна по турски на килима, докато Скарлет се погрижи за него.
— Раната е чиста — каза професор Атъртън за своя пациент. — Куршумът е излязъл и няма вероятност от инфекция, особено след като я почистих. — Той взе антисептика от Скарлет и постави от него върху две парчета стерилна марля, а после ги положи на входа и изхода на раната и я превърза с лейкопласт.
— Виждал съм къде-къде по-лоши рани — рече той. — Сега единственият проблем е да се погрижим той да си почива и да поеме повече течности, колкото е възможно по-рано. Изгубил е много кръв, но не чак толкова, колкото е щял да изгуби, ако не му е бил сложен турникет.
След като свърши, той вдигна глава от пациента си и погледна Борн.
— Наистина изглеждаш зле, каквото и да е проклетото ти име.
— Професоре, трябва да ви задам един въпрос.
Старият човек изсумтя.
— Ти само това ли знаеш да правиш, синко, да задаваш въпроси? — Той сложи ръка върху облегалката на стола на Маркс и се подпря на нея, за да се изправи. — Е, можеш да ме питаш каквото искаш, но това не значи, че ще ти отговоря.
Борн също се изправи.
— Трейси има ли брат?
— Какво?
Криси се намръщи.
— Адам, вече ти казах, че Трейси беше единствената ми…
Борн вдигна ръка.
— Не питам баща ти дали ти и сестра ти сте имали брат. Питам дали Трейси е имала брат.
Лицето на професор Атъртън придоби злобно изражение.
— Дяволите да те вземат, синко, ако бях по-млад щях да ти фрасна един, задето каза нещо толкова долно.
— Вие не отговорихте на въпроса. Трейси имала ли е брат?