„Всички искат пръстена на Доминьона“ — помисли си Борн, но запази мълчание.
— Трябваше аз да го взема от теб.
— Интересно ми е как щеше да го направиш.
— Откровено казано, нямам представа — рече Маркс, — а и вече не ме интересува.
Борн продължи да мълчи.
Маркс кимна.
— Имаш право да си скептичен. Обаче ти казвам истината. Уилърд ми се обади малко преди да пристигна в къщата. Каза ми, че задачата се променя и че сега трябва да те закарам в Тинерир.
— В Югоизточно Мароко.
— По-точно в Куарзазате. Очевидно там трябва да бъде закаран и Аркадин.
Борн продължи да мълчи твърде дълго и Маркс се почувства принуден да каже:
— Какво мислиш?
— Че Оливър Лис вече не командва в „Тредстоун“.
— Защо смяташ така?
— Лис по-скоро би си прерязал вените, отколкото да ти нареди да ме отведеш до Куарзазате. — Той погледна към Маркс. — Не, Питър, нещо рязко се е променило.
— И аз го усетих, но какво е станало? — Маркс извади смартфона си и започна да преглежда сайтовете за новини, свързани с държавните институции. — Господи! — рече накрая той. — Лис е бил арестуван по нареждане на Министерството на правосъдието във връзка с разследване на ролята му в незаконната дейност на „Блек Ривър“. — Той погледна Борн. — Но нали само преди седмици тези обвинения бяха снети от него?
— Казах ти, че нещо драстично се е променило — рече Борн. — Уилърд получава заповеди от друг източник.
— Трябва да е някой, който се намира много високо в йерархията, за да може да поднови разследването.
Борн кимна.
— Сега и ти си в неведение като мен. Изглежда, че босът ти те е предал, без изобщо да се замисли.
— Откровено казано, това не ме изненадва. — Маркс потърка крака си и изохка от болка.
— В Лондон има един доктор, който ще си мълчи за раната, получена от куршум. — Борн включи на скорост и като се огледа за приближаващи се коли, излезе отново на пътя. — Казвам ти го просто да знаеш, че Диего ме беше вкарал в капан. В клуба ме чакаха врагове.
— Трябваше ли Морено да го убива?
— Никога няма да узнаем това — рече Борн. — Но там Отавио спаси живота ми. Не заслужаваше да бъде застрелян като куче.
— Което ме кара да се запитам кой, по дяволите, стреля по нас?
Борн му разказа за „Северий Домна“ и за Джалал Есай, без да се впуска в подробности за Холи.
— В Лондон ме нападнаха — рече Маркс. — Свалих от показалеца на дясната ръка на убиеца един странен златен пръстен. — Той потърси из джобовете си. — Мамка му, изглежда съм го загубил.
— Скарлет го намери. Дадох й го като сувенир — каза Борн. — Всеки член на „Северий Домна“ носи такъв пръстен.
— Значи всичко това е заради една стара операция на „Тредстоун“. — За момент Маркс се замисли за произтичащите от това последици. — Знаеш ли защо Алекс Конклин искаше лаптопа?
— Нямам представа — отговори Борн, макар да си помисли, че вече знаеше. Имаше ли друг, освен Сорая и Мойра, на когото можеше да вярва? Макар да знаеше, че Сорая и Питър са приятели, все още не беше сигурен дали може да му се довери.
В този момент Маркс неспокойно се размърда.
— Има нещо, което трябва да ти кажа. Опасявам се, че подмамих Сорая да се присъедини към „Тредстоун“.
Борн знаеше, че „Тифон“ няма да може да работи успешно без нея и затова предположи, че Данзигер систематично руши старото ЦРУ, за да го направи по подобие на любимата АНС на Бъд Холидей. Не че чак толкова го беше грижа. Мразеше и нямаше доверие на никоя от шпионските агенции. Обаче беше запознат с добрата работа, свършена от „Тифон“ под ръководството на бившия й директор, а по-късно и при Сорая.
— И какво я накара да прави Уилърд?
— Няма да ти хареса.
— Това не трябва да те спира.
— Задачата й е да се сближи с Аркадин и да вземе лаптопа.
— Същият лаптоп, който Конклин ме накара да открадна от Джалал Есай ли?
— Точно така.
На Борн му се прииска да се изсмее, но Маркс щеше да започне да му задава въпроси, на които още не беше готов да отговори. Вместо това каза:
— Твоя ли беше идеята Сорая да се сближи с Аркадин?
— Не, на Уилърд.
— Трябва да го е намислил от доста време.
— Каза ми за това в деня, в който я вербувах.
— Значи вероятно вече е имал задачата наум, когато те е накарал да привлечеш Сорая.