Без да обръща внимание на всичко това, Аркадин приклекна до капитана си, сложи ръка на главата му и каза:
— Павел Михайлович, приятелю мой, имаме сериозен проблем за решаване и само ти можеш да го разрешиш. Или Степан, или ти сте предавали информация на някой извън организацията. Степан се кълне, че не е той, което, опасявам се, оставя теб като виновника.
Като ридаеше и виеше от болка и ужас, Павел не отговаряше, докато Аркадин не повдигна главата му от палубата.
— Стегни се, Павел Михайлович! Съсредоточи се! Животът ти виси на косъм. — Когато погледът на Павел се спря върху него и остана там, Аркадин се усмихна и го погали по косата. — Знам, че те боли, приятелю. Боже господи, та ти кървиш като заклано прасе! Но скоро всичко това ще свърши. Ел Хералдо бързо ще те закърпи, той е майстор, повярвай ми. Чуй ме, Павел Михайлович, ето каква е сделката. Кажи ми за кого работиш, какво си му казал, разкажи ми всичко и ние ще те закърпим. Ще станеш като нов. Нещо повече, ще кажа на всички, че къртицата е Степан. Работодателят ти ще се успокои, ти ще продължиш да работиш както преди, ще му предаваш информация, но само такава, каквато аз ти подавам. Как ти звучи това, а? Споразумяхме ли се?
Павел изохка и кимна. Очевидно все още не беше в състояние да говори.
— Добре. — Аркадин погледна към Ел Хералдо. — Свърши ли с твоята акула?
— Гадината е мъртва. — Ел Хералдо със задоволство се изплю във водата. — Сега приятелите й ще си направят пир с нея.
Аркадин погледна към Павел и си помисли: „Същото ще се случи и с този кучи син!“
Мъжът с пронизващите сини очи посочи с ръка.
— Моля, седнете, господин Уилърд, искате ли нещо за пиене?
— Бих изпил едно уиски — отвърна той.
Младият мъж, когото Уилърд следваше, изчезна, но след секунди се появи отново с поднос, върху който имаше старомодна чаша с уиски, голяма чаша с вода и друга с лед.
Уилърд имаше усещането, че не той, а някой друг с неговите крака дръпна един стол и седна край голямата маса. Младият мъж остави пред него трите чаши и излезе от библиотеката, като затвори безшумно вратата след себе си.
— Не разбирам как бихте могли да ме очаквате — рече Уилърд. После си спомни осемте часа, които беше прекарал в интернет, за да търси информация за „Монишън Клъб“. — IP номерът на компютъра ми е защитен.
— Нищо не е защитено. — Мъжът взе книгата, обърна я и я побутна към Уилърд. — Кажете ми какво разбирате от това?
Той видя една илюстрация от поредица букви и странни символи. Разпозна латинските букви, но другите му бяха непознати. После усети леки тръпки по гърба си. Ако не грешеше, буквите бяха същите като онези на снимките, които Оливър Лис беше показал на него и на Питър Маркс.
Вгледа се в неестествено сините очи и каза:
— Не знам какво означава това.
— Кажете ми, господин Уилърд, изучавали ли сте история?
— Мисля, че да.
— В такъв случай знаете за цар Соломон.
Уилърд сви рамене.
— Предполагам повече от много други хора.
Мъжът срещу него се облегна назад и преплете пръсти върху корема си.
— Животът и времето, през което е живял Соломон, са пълни с митове и легенди. Както и при Библията, често пъти е трудно, да не кажа невъзможно, да се отсее истината от измислицата. Защо? Защото последователите му са имали интерес тя да се скрие. Най-невероятните истории са свързани със златното съкровище на Соломон. Става дума за огромни количества, които не можем дори да си представим. Сега историците и повечето археолози отхвърлят подобни истории като изопачени или направо неверни. Защото откъде би могло да дойде толкова злато? От легендарните мини на Соломон ли? Дори ако царят е наел десет хиляди роби, той не би могъл да натрупа такова приказно съкровище през краткия си живот. Затова сега се приема за безспорна истина, че не е имало такова нещо като златото на цар Соломон.
Той се наведе напред и почука с пръст по илюстрацията в книгата.
— Тази поредица от букви и символи ни разказва различна история. Това е указание, о, повече от указание, много повече. Това е ключ, който казва на онези, които са готови да слушат, че златото на цар Соломон наистина съществува.