От двете й страни се точеха безкрайни поля със синьо агаве. В тях се трудеха работници, които се потяха и пъшкаха от полаганите усилия. Точно пред нея беше ранчото на Скидел.
Ако, както предполагаше, лаптопът на Есай, откраднат от Густаво Морено, съдържаше списък с клиентите на наркобарона, тогава на него сигурно имаше и нещо друго много важно за нейния работодател и тя можеше да се обзаложи, че това не е просто историята на фамилията му, както бе казал. Тогава защо я беше излъгал Есай? Какво криеше?
— Оливър Лис ви е лъгал още от първия ден, в който ви е срещнал — каза Ел-Ариан.
— Очаквам това от всеки — каза Уилърд. — То е необходимо зло за живота, който водя.
Двамата се разхождаха във вътрешната мароканска градина пред библиотеката на „Монишън Клъб“. Тук бяха защитени от вятъра. Слънцето, издигнало се високо в небето, топлеше раменете им.
— Значи сте се примирили с това.
— Разбира се, че не. — Уилърд пое дълбоко въздух. В градината беше засадено нещо, някаква билка или подправка, чиято миризма му се стори приятна и позната. — Животът ми е война. Отсявам лъжите, научил съм се да виждам покрай тях и действам по съответния начин.
— Вече знаете, че Оливър Лис няма намерение да ви разреши да управлявате „Тредстоун“ както намерите за добре.
— Разбира се, но ми трябва някой, който да изправи „Тредстоун“ на крака. Неговите и моите планове никога нямаше да съвпаднат. Обаче нямах друг избор, освен Лис.
— Сега има друг — каза Ел-Ариан. — Както ви казах, Лис е собственост на Джалал Есай. Той беше член на „Монишън Клъб“. Сега работи самостоятелно.
— Какво го е накарало да го направи? — попита Уилърд.
— Същото, което спря и вас да си тръгнете от библиотеката.
— Златото на цар Соломон?
Ел-Ариан кимна.
— След като разбра, че пръстенът на Соломон не е загубен, той реши, че иска златото за себе си.
Уилърд спря и се обърна към Ел-Ариан:
— За какво количество злато говорим?
— Трудно е да се каже с точност, но ако трябва да предположа, бих казал, че става дума за злато на стойност между петдесет и сто милиарда долара.
Уилърд тихо подсвирна.
— Това е достатъчен стимул за една цяла армия да освирепее. — Той се почеса по главата. — Но не мога да разбера защо ми казвате всичко това?
— Пръстенът на Соломон е у Борн — каза Ел-Ариан. — А у другия, изкарал програмата „Тредстоун“ — Леонид Аркадин, има един лаптоп. Преди няколко години Борн беше изпратен от Алекс Конклин да открадне лаптопа от Джалал Есай. Той го открадна, но по неизвестна за нас причина така и не го предаде на боса си. Търсихме го напразно години наред. Като че ли напълно изчезна. След това една от нашите къртици ни изпрати информация чрез наш агент, Марлон Етана, че откраднатият лаптоп е у Аркадин. Как се е сдобил с него ли? Преди месец един колумбийски наркобарон — Густаво Морено — беше убит при нападение, обаче лаптопът, съдържащ подробен списък на клиентите му, не бе намерен в имота му. По някакъв начин Аркадин го е измъкнал оттам и сега го използва, за да поеме бизнеса на Морено.
— Това същият лаптоп ли е, който е бил откраднат от Джалал Есай?
— Същият.
— Как, по дяволите, е попаднал у Густаво Морено?
Ел-Ариан сви рамене.
— Това е загадка, която предстои да разрешим.
За момент Уилърд се замисли върху казаното.
— Във всеки случай, вие едва ли се интересувате от списък на разпространители на наркотици — рече той. — Какво е толкова специалното на този лаптоп?
— Хард дискът му съдържа скрит файл, който дава ключа към намирането на златото на цар Соломон.
Уилърд се сепна.
— Да не искате да ми кажете, че Аркадин знае къде е златото?
Ел-Ариан поклати глава.
— Съмнявам се, че знае за съществуването на скрития файл. Както казах, той го е откраднал, за да се сдобие със списъка с клиентите на Морено. Но дори и да знае за съществуването на файла, няма да може да го отвори. Защитен е.
— Нищо не е защитено — рече Уилърд, — както сам ми казахте.
— С изключение на този файл. Никоя дешифрираща програма, никой компютър на земята не може да го отвори. Има само един начин да се прочете файлът. Лаптопът е снабден със специално гнездо. След като пръстенът на Соломон се постави в него, едно устройство сканира гравираните символи от вътрешната страна на пръстена и файлът се отваря.