Когато я видя да се приближава, мъжът се изправи и широко се усмихна. Беше в хавлиена фланела с къси ръкави и тесни бански гащета на сърфист. Тялото му беше слабо и космато.
— Барбара! — провикна се през рамо той. — Нашата гостенка е тук!
Протегна ръка и стисна ръката на Мойра.
— Добър ден, сеньорита Тревър. Аз съм Нарсико Скидел. Радвам се да се запозная с вас.
— Удоволствието е мое — отвърна Мойра.
— Моля. — Той направи жест с ръка. — Настанете се удобно.
— Благодаря. — Мойра седна в един стол близо до него.
— Червена или бяла?
— Бяла, ако обичате.
Той наля две чаши бяла сангрия, подаде й едната и седна.
— Сигурно сте гладна след дългото пътуване. — Посочи храната. — Моля, заповядайте.
Докато Мойра си пълнеше чинията, Беренгария Морено — която тук беше известна като Барбара Скидел — приключи с плуването, избърса се с хавлиена кърпа и се приближи по покритата с каменни плочи пътека към тях. Беше висока, стройна жена, мократа й коса беше опъната назад на конска опашка и откриваше красивото й лице. Мойра си я представи как слага рога на мъжа си с Роберто Корелос. Барбара влезе боса във вътрешния двор. Ръкостискането й беше хладно, твърдо и делово.
— Човекът на Нарсико за връзките с обществеността каза, че пишете материал за текилата, така ли е? — Гласът й беше твърде плътен за жена и звучен, като че ли в по-ранна възраст беше учила пеене.
— Вярно е. — Мойра отпи глътка сангрия.
За начало Нарсико й каза, че текилата се прави от пиня — сърцевината на агавето.
Барбара го прекъсна.
— Какво представлява материалът, който пишете? — попита тя и седна от другата страна на масата срещу двамата, което беше показателно за Мойра. По-нормално би било да седне до съпруга си.
— Всъщност материалът е социологически. За произхода на текилата, какво означава тя за мексиканците, такива неща.
— Значи такива неща — повтори след нея Барбара. — Първо на първо, текилата изобщо не е мексиканска напитка.
— Обаче растението агаве сигурно е било известно отдавна на мексиканците.
— Разбира се. — Барбара Скидел взе една чиния и започна да я пълни с храна от различните плата на масата. — Пинята се приготвя и се продава като нещо сладко за ядене от векове. После са нахлули испанците. Испанските францискански монаси се заселили в тази плодородна долина и основали през 1530 година града Сантяго де Текила. Именно на тях им хрумва да приготвят от ферментиралата захар на пинята силно алкохолно питие.
— Значи агавето е още един аспект на мексиканската култура, заимстван и променен от конкистадорите.
— В действителност нещата са били доста по-лоши. — Барбара облиза пръстите си и напомни на Мойра за Роберто Корелос. — Конкистадорите просто са избивали мексиканците. А францисканците, които пътували заедно с тях, систематично са рушили мексиканския начин на живот и го заменяли с изключително жестока, испанска версия на католицизма. Погледнато от етническа гледна точка, точно испанската църква е разрушила мексиканската култура. — Тя студено се усмихна. — Конкистадорите са били само войници, искали са мексиканското злато. Францисканците са били божиите воини, искали са мексиканската душа.
Докато Барбара си наливаше голяма чаша червена сангрия, Нарсико се прокашля и каза:
— Както виждате, жена ми е отчаян защитник на мексиканския начин на живот.
Чувстваше се, че насоката, в която се водеше разговорът, го притеснява и е недоволен от поведението на жена си. Мойра се запита от колко време убежденията на Барбара са повод за спорове между тях. Не беше ли съгласен с нея, или смяташе, че нейното открито изказвано мнение е лоша реклама за компанията му, която в крайна сметка напълно зависеше от клиентите.
— Вероятно невинаги сте имали подобни убеждения, нали, сеньора Скидел?
— Израснала съм в Колумбия и ми е позната само борбата на моя народ срещу диктаторите генерали и фашистката армия.
Нарсико превзето въздъхна.
— Мексико я промени.
Мойра не пропусна да отбележи горчивината в гласа му. Вгледа се в Барбара, докато тя ядеше — едно елементарно действие, което често пъти казва повече за хората, отколкото те предполагат. Ядеше бързо и настървено, като че ли имаше нужда да защитава храната си и Мойра се запита каква ли е била средата, в която е израснала. Като единствено момиче в семейството сигурно й е било сервирано последна, заедно с майка й. Освен това беше напълно съсредоточена в яденето и Мойра предположи, че й доставя истинско удоволствие. Хареса начина, по който се хранеше, в него имаше нещо симпатично и Мойра отново се замисли за Корелос, който я беше сравнил с пираня.