— Това е от мексиканска страна — каза Мойра. — За нас убийството има по-съществени последици.
Нотките на безпокойство, които Мойра беше чула преди, отново се прокраднаха в гласа на Барбара:
— Какви например?
— От една страна, знаем, че жертвата е работила за твоя покоен брат в имота му извън Мексико Сити, затова бе направена връзка между теб и убития.
— Работил е за Густаво? Нямах представа. Нямам нищо общо с бизнеса на Густаво.
— Така ли? Фактът, че си спала с неговия доставчик, прави това трудно за вярване.
— А от друга?
Мойра умишлено запази мълчание. Изглежда, наближаваха мястото на престъплението, или поне там, където е било захвърлено тялото, защото Барбара забави ход и започна да се оглежда наоколо.
— Това е. — Тя посочи към едно място на няколко крачки от тях. — Ето къде беше намерен трупът.
В този сух климат отпечатъците от стъпки отпреди няколко седмици продължаваха да си личат, но бяха безмилостно стъпкани от обувките на полицаите. Мойра запристъпва бавно около периферията, като се вглеждаше внимателно в земята.
— В почвата не е ровено и е почти непокътната. Като че ли не е правен подробен оглед.
— Не беше. Те бяха вече тук, когато пристигнахме — каза Барбара.
Мойра се залови сериозно с разследването. Надяна чифт гумени ръкавици и започна да опипва пръстта, праха и храсталаците. По някакъв мистериозен начин Джалал Есай беше успял да се снабди с копия от снимките, направени от разследващия екип, на които се виждаше, че убитият лежи на лявата си страна. Китките му бяха завързани на гърба, краката извити под ъгъл, а главата беше наведена напред. От това можеше да се заключи, че е бил на колене в момента на смъртта си. Есай се беше опитал да се добере и до заключението от аутопсията, но то се беше загубило или в службата на съдебния лекар, или в полицията. И двете изглеждаха твърде некомпетентни.
— Още нещо — рече Мойра, за да продължи да държи под напрежение Барбара. — Знаем, че жертвата е напуснал имота край Мексико Сити тридесетина минути преди да бъде извършено нападението, в което беше убит брат ти. — Тя вдигна глава и се вгледа в очите на Барбара. — Което означава, че е бил предупреден за нападението.
— Защо ме гледаш така? — попита Барбара. — Казах ти, че нямам нищо общо с работите на Густаво.
— Ще продължиш ли да ми го повтаряш, докато ти повярвам?
Барбара скръсти ръце на гърдите си.
— Върви по дяволите, нямам нищо общо със смъртта на този човек.
Мойра търсеше някоя празна гилза. Любопитното в снимките беше, че от тях ставаше ясно, че жертвата е била застреляна с малокалибрен пистолет. С един куршум в основата на черепа. Липсата на следи от барут или на изгаряния както по кожата на жертвата, така и по дрехите показваше, че убиецът не беше стрелял от съвсем близко разстояние — нещо, което със сигурност би трябвало да направи, ако е искал да убие човек с малокалибрено оръжие.
Четиридесетте минути, които изминаха в пресяване на пръст между пръстите й, не дадоха никакъв резултат. През това време беше направила пълен кръг около сцената на престъплението, като нарочно се държеше настрана от мястото, където е бил намерен трупът. Разбира се, беше възможно жертвата да е била убита на друго място и захвърлена тук, но тя не мислеше, че е било така. Ако, както подозираше, мотивът на убиеца е бил не само да накара жертвата да замълчи завинаги, но и да замеси семейство Скидел, той би искал убийството да стане тъкмо в имота им.
В по-широк радиус от мястото на убийството растяха още храсти. Мойра отново застана на колене и започна да рови в основата на три сиво-зелени растения. Залязващото слънце навлезе в купчина перести облаци. Във фалшивия здрач пейзажът стана синкавосив. Мойра седна в очакване на повече светлина. Когато слънцето започна да се показва, местопрестъплението беше пронизано от ярки лъчи в червено и златисто, които се разпръснаха по земята под остър ъгъл. Сенките им се проточиха зад тях като някакви издължени гиганти.
С крайчеца на окото Мойра видя нещо да проблясва за миг като намигване, като диамант, и после изчезна. Извърна глава и бързо се отправи към мястото, където беше видяла проблясването. Вече не се виждаше нищо. Въпреки това зарови пръсти в прашната почва и започна да я пресява.