Координаторката отвори уста, навярно за да им каже да се махат, когато върху лицето й се появи странно, разсеяно изражение. Погледна в списъка си и написа нещо. След няколко секунди отвърна поглед, вдигна рязко глава, а очите й отново гледаха остро и строго. Тя се намръщи.
— Какво става?
— Вие сте ме записали най-отгоре — отвърна Джеси. Посочи към листа. — Виждате ли?
Тя погледна стреснато надолу.
— Защо името ти е начело в списъка? Не дойде ли току-що?
— Ние бяхме по-рано и се записахме. Вие ни казахте, че всичко е наред.
Тя погледна отново надолу, явно озадачена. Не си спомняше да са идвали по-рано — защото не бяха, — но очевидно не можеше да си обясни защо името на Джеси сега е начело на списъка. Миг по-късно сви рамене и навярно реши, че не си заслужава да му отдава твърде много внимание.
— Застани при останалите и ще те извикам.
Щом Джеси и Ралф се приближиха към нас, аз се извърнах към тях.
— Току-що използвахте внушение върху нея — изсъсках. За частица от секундата Джеси се паникьоса, сетне възвърна обичайните си наперени маниери.
— Все едно. Просто я убедих, това е всичко. Да не би да смятате да ме докладвате или нещо такова?
— Няма за какво да докладваме — отвърна Кристиан подигравателно. — Това беше най-скапаното внушение, което някога съм виждал.
— Сякаш пък си виждал внушение — обади се Ралф.
— Виждал съм доста — отвърна Кристиан. — От много по-приятни личности от теб. Разбира се, навярно това е причината да не си толкова добър.
Ралф изглеждаше леко засегнат, че не го смятат за приятен, но Джеси го сръга и понечи да се обърне.
— Забрави го. Той имаше своя шанс.
— Своя шанс в… — подех аз, но си припомних как Брандън се бе опитал да приложи внушение върху мен, когато искаше да ме убеди, че синините и раните му са нищо. Джил беше казала, че Брет Озера наистина е убедил учителя, че му няма нищо. Учителят не настоял повече за огромна изненада на Джил. Брет сигурно е използвал внушението. В мозъка ми засвяткаха сигнални лампички. Връзките бяха навсякъде около мен. Проблемът беше, че още не можех докрай да разплета възлите. — Затова е всичко, нали? Вашата глупава Мана и желанието да биете другите. Има нещо общо с внушението…
Не разбирах цялостната картина, но изненадата върху лицето на Джеси беше доказателство, че съм напипала нещо, въпреки че той разпалено заяви:
— Не знаеш за какво говориш.
Но аз не се отказвах. Надявах се, че няколко изстрела напосоки могат да го вбесят и той да изтърси нещо, без да се усети.
— И какъв е смисълът? Да не би тези жалки трикове да ви карат да се чувствате всемогъщи? А те са точно това и вие би трябвало да го знаете. Сериозно ви казвам, вие не знаете основни неща за внушението. Виждала съм внушение, което ще ви накара да се изправите на ръце и да се хвърлите през прозореца.
— Научили сме много повече, отколкото можеш да си представиш — заяви Джеси. — А когато разбера кой ти е казал…
Нямаше възможност да довърши заплахата си, защото в този момент го извикаха при захранващия. Двамата с Ралф се отдалечиха и Кристиан моментално се извърна към мен.
— Какво става? Какво е това Мана?
Обясних му накратко какво бях узнала от Ейдриън.
— Точно към това тайно общество са искали да се присъединиш. Навярно тайно упражняват внушението. Ейдриън каза, че тези групи винаги се състоят от потомци на кралски фамилии, които имат някакъв план да променят и контролират нещата, ако настанат опасни времена. Навярно смятат, че внушението е отговорът — това са имали предвид, когато са ти казали, че имат начини да ти помогнат да получиш това, което искаш. Ако знаеха колко е скапано внушението ти, вероятно нямаше да те поканят.
Той се намръщи. Никак не му беше приятно да му напомням за единствения път, когато се опита да приложи внушението — и се провали, — за да убеди охраната в ски курорта.
— А къде се вписва онова, дето биели другите?
— Това е загадката — отвърнах аз. Тогава повикаха Кристиан и аз изоставих теориите си, докато не се сдобиех с повече информация, за да действам. Забелязах към кой захранващ ни водят.
— Пак ли Алис? Как така винаги я получаваш? Специално ли молиш за нея?
— Не, но мисля, че има хора, които специално не искат нея. Както винаги, Алис беше щастлива да ни види.