— Кажи ми — настоя Лиса. Мисълта да използва внушението върху него се мярна за мит в главата й, но я пропъди. Нямаме да падне толкова ниско. — Какво знаеш за Кристиан?
— Няма безплатна информация — отвърна Джеси. — Ела на срещата и ще ти кажем всичко.
— Все едно. Не се интересувам от елитните ви връзки и не зная нищо за внушението. — Но въпреки думите си, тя беше безумно любопитна да разбере какво знаеше той.
Обърна се, за да си тръгне, но Джеси я сграбчи за ръката.
— По дяволите! Ти трябва да…
— Лиса отива да си легне — заяви Еди. Беше се озовал до нея в мига, в който Джеси я докосна. — Пусни я или ще те заставя да го направиш.
Джеси му метна свиреп поглед. Двамата противници имаха различни преимущества. Джеси като морой беше висок, а Еди — мускулест. Разбира се, Джеси можеше да разчита и на помощта на Ралф, но това едва ли щеше да има значение. Всички присъстващи там знаеха кой ще спечели в този двубой, ако Еди ги нападне. А най-хубавото от всичко беше, че Еди дори нямаше да пострада, ако заяви, че се е сбил, за да защити Лиса.
Джеси и Ралф бавно отстъпиха.
— Ние се нуждаем от теб — каза Джеси. — Ти си единствената. Помисли за това.
— Добре ли си? — обърна се Еди към Лиса, когато двете момчета си отидоха.
— Да… благодаря. Господи, всичко беше толкова странно. — Отправиха се към стълбите.
— За какво ставаше дума?
— Те са обсебени от някакво тайно общество или нещо подобно. Искат да се присъединя, за да има в него представители на всички кралски фамилии. Нещо като фанатици са на тази тема. — Еди знаеше за духа, но тя се чувстваше неудобно да му признае колко е страхотна с внушението.
Той й отвори вратата.
— Е, може да ти досаждат колкото си искат, но не могат да те принудят да се присъединиш насила към нещо.
— Да, предполагам. — Част от нея все още искаше да разбере дали казаното за Кристиан е истина, или само блъф. — Просто се надявам да не настояват твърде много.
— Не се тревожи — увери я той. Гласът му бе твърд и решителен. — Ще се погрижа да не ти досаждат повече.
Върнах се обратно в тялото си и отворих вратата на стаята си. На половината път нагоре по стълбите се улових, че се усмихвам. Определено не желаех Джеси и Ралф да притесняват Лиса, но ако това ще накара Еди да е по-груб с тях? Да. Нямах нищо против да си получат заслуженото за това, което бяха сторили на останалите.
Глава 22
Навярно терапевтката Диърдри нямаше кой знае какъв личен живот, защото насрочи следващата ни среща за неделя. Аз не бях във възторг от това, защото това не само беше свободният ми ден, но и свободният ден на приятелите ми. Но заповедите са си заповеди и аз, макар и неохотно, се явих на поредния сеанс.
— Не бяхте права — заявих веднага, щом седнах. Все още не бяхме обсъждали въпросите, повдигнати на първата ни среща. Последните два пъти говорихме за майка ми и за това какво мисля за практиката.
— За какво? — попита терапевтката. Беше облечена в рокля на цветя без ръкави, която изглеждаше твърде разголена за ден като днешния. Но пък някак си мистериозно си пасваше със снимките, които висяха по стените на кабинета.
— За онзи мъж. Не го харесвам, защото не мога да го имам. Харесвам го, защото… ами, защото е той. Доказах си го.
— Как си го доказа?
— Дълга история — смънках уклончиво. Не исках да се впускам в подробности за експеримента ми с Ейдриън и внушението. — Просто ми повярвайте.
— А какво ще ми кажеш за другото нещо, за което говорехме? — попита тя. — За чувствата ти към Лиса?
— Тази теория също не е вярна.
— Доказа ли го на себе си?
— Не, но това не е нещо, което мога да тествам по същия начин.
— Тогава как можеш да си сигурна? — не се предаваше терапевтката.
— Защото съм. — Това беше най-добрият отговор, който щеше да получи.
— Напоследък как са нещата с нея?
— В какъв смисъл?
— Прекарвате ли много време заедно? В течение ли си на всичко, което става с нея?
— Разбира се, почти. Не я виждам толкова често. Тя се занимава с обичайните неща. Движи с Кристиан. Взима всеки изпит с отличен. О, и направо е научила наизуст уебсайта на Лихай.
— Лихай?
Обясних на Диърдри за предложението на кралицата.