— Няма да постъпи там преди есента, но Лиса вече преглежда какви предмети се изучават, за да реши в кои класове иска да се запише.
— Ами ти?
— Какво аз?
— Ти какво ще правиш, докато тя посещава класовете?
— Ще ходя с нея. Така става обикновено, когато даден морой и пазителят му са почти на една и съща възраст. Вероятно ще запишат и мен в колежа.
— И ще изучаваш същите предмети като нея?
— Да.
— Има ли класове, които ти лично би предпочела да посещаваш?
— Откъде да зная? Тя дори още не е избрала, така че няма откъде да знам дали ми се нравят, или не. Но това няма значение. Трябва да бъда с нея.
— И това не те притеснява?
Започвах да се дразня. Точно за това не исках да говоря.
— Не — отвърнах сковано.
Знаех, че Диърдри иска да продължа, но аз не желаех. За миг не откъсвахме погледи една от друга, сякаш почти се предизвиквахме коя първа ще отвърне своя. Или може би си въобразявах. Тя погледна надолу към мистериозната си тетрадка, която винаги държеше, и прелисти две страници. Забелязах, че ноктите й са идеално оформени и лакирани в червено. Моят лак беше започнал да се бели.
— Предпочиташ ли днес да не говорим за Лиса? — попита накрая.
— Можем да говорим за това, което смятате за полезно.
— А ти какво смяташ за полезно?
По дяволите. Отново започваше с тази игра на въпроси. Запитах се дали някоя от дипломите по стената не й е дадена заради специална квалификация да задава въпроси.
— Мисля, че ще е полезно, ако престанете да говорите с мен, все едно съм морой. Държите се така, сякаш имам избор и имам право да съм разстроена от всичко това или да си избера кои предмети да изучавам. Искам да кажа, нека предположим, че мога да избирам. И какво от това? Какво ще правя с тези предмети? Ще стана адвокат или морски биолог? Няма смисъл да имам свои предпочитания. За мен вече всичко е решено.
— И за теб няма значение. — Би могло да бъде въпрос, но тя го изрече като факт.
Свих рамене.
— За мен има значение да осигурявам безопасността на Лиса и точно това пропускате. Всяка работа си има и лоши страни. Дали искам да посещавам часовете й по висша математика? Не. Но съм длъжна, защото другата част е много по-важна. Вие искате ли да слушате излиянията на сърдити тийнейджъри, които се опитват да съсипят усилията ви? Не. Но го правите, защото останалата част от работата ви е по-важна.
— Всъщност — заяви тя неочаквано — това е любимата ми част от работата.
Не можех да разбера дали се шегува, или не, но реших да не се задълбавам, особено след като този път не ми бе отговорила с въпрос. Въздъхнах.
— Просто мразя, когато всички се държат така, сякаш са ме накарали насила да стана пазител.
— Кои са тези всички?
— Ами, вие и този тип, с когото се запознах в кралския двор… един дампир на име Амброуз. Той… ами, той е кървава курва. Мъжка курва — уточних, сякаш не беше ясно. Изчаках да видя реакцията й, но нямаше такава. — Той говореше така, все едно съм принудена да водя този живот. Но не е така. Това искам. Добра съм в това. Зная как да се бия и зная как да защитавам другите. Виждали ли сте някога стригой?
Тя поклати глава.
— Е, а аз съм. И когато казвам, че искам да прекарам живота си като защитавам мороите и убивам стригоите, говоря сериозно. Стригоите са дяволски изчадия, които трябва да бъдат изличени от лицето на земята. Аз съм щастлива да правя това, а ако в същото време ще бъда с най-добрата си приятелка, няма какво повече да желая.
— Разбирам това, но какво става, когато пожелаеш други неща — неща, които не би могла да имаш, след като си избрала този начин на живот?
Скръстих ръце.
— Отговорът е същият както преди. Всичко си има добра и лоша страна. Просто трябва да ги балансираме, колкото е възможно по-добре. Да не би да искате да ми кажете, че и в живота не е така? Че след като в живота ми не всичко е перфектно, нещо с мен не е наред?
— Не, разбира се, че не — отвърна тя и се наклони назад в стола си. — Искам да имаш прекрасен живот, но не може да се очаква да е перфектен. Но това, което смятам за интересно в случая, е как реагираш и се справяш, когато се налага да се примиряваш с тези противоречиви части от живота си, когато да имаш едни неща, означава да се лишиш от други.
— За всички е така. — Имах чувството, че се повтарям.
— Да, но в резултат не всички виждат призраци.