Само с едно-единствено плавно движение се пресегнах зад него, сграбчих Камила и я завъртях към стената. Не я запратих много силно, за да не я нараня, но тя явно остана смаяна. Очите й се разшириха от шока. Притиснах я с лакът, опрян в гърлото й.
— Какво правиш? — ревна Райън, докато трескаво местеше поглед от мен към нея. Леко се помръднах, без да отслабвам натиска си върху Камила.
— Грижа се за подобряване на твоето обучение — обясних му любезно. — Някои места не са чак толкова лесни за охраняване, както си въобразяваш.
— Ти си луда! Не можеш да нараниш един морой. Ако пазителите разберат…
— Не съм луда — възразих му. Погледнах към Камила. — Нараних ли те? Много ли те заболя?
Тя се поколеба, преди да поклати глава отрицателно, но съвсем леко, доколкото й позволяваше хватката ми.
— Но ти е неудобно в тази поза, нали?
Още едно леко кимване, този път утвърдително.
— Видя ли? — попитах Райън. — Дискомфортът не е като болката.
— Ти си полудяла. Пусни я.
— Не съм свършила, Рай. Обърни внимание на най-важното: опасността може да възникне отвсякъде. Не само от стригоите или от пазителите, преоблечени като стригои. Продължавай да го даваш като арогантен задник, който всичко знае — притиснах ръката си малко по-силно, но не чак толкова, че Камила да не може да диша или да й причиня истинска болка, — и ще пропуснеш нещо важно. Нещо, което може да убие поверения ти морой.
— Добре, добре. Стига толкова. Моля те, престани — изрече той. Гласът му трепереше. Нямаше вече и следа от фукането му. — Изплаши я.
— И аз щях да се изплаша, ако животът ми е поверен в твоите ръце.
Уханието на ароматни цигари ми подсказа за появата на Ейдриън. Знаех, че освен него се бяха насъбрали да ме гледат Шейн и още неколцина съученици. Останалите новаци изглеждаха несигурни — искаха да ме дръпнат настрана от Камила, но в същото време се бояха тя да не пострада. Знаех, че бях длъжна да я пусна, но Райън така ме вбеси, че трябваше да му натрия носа. Пък и, честно казано, хич и не изпитвах кой знае колко жал към нея, след като тя бе внесла своя дял в слуховете по мой адрес.
— Очарователно — заговори Ейдриън, както винаги с ленив глас. — Но мисля, че вече доказа тезата си.
— Не съм сигурна — изказах съмненията си аз. Постарах се интонацията ми да е мила и едновременно с това заплашителна. — Все още не съм убедена, че Райън ме е разбрал правилно.
— За бога, Роуз! Разбрах те отлично! — разкрещя се Райън. — Само я пусни.
Ейдриън ме заобиколи и застана до Камила. Двете с нея бяхме плътно притиснати една до друга, но той успя да се провре така, че лицето му се оказа точно пред очите ми, почти до нейното. Както винаги, си беше лепнал все същата тъпа самодоволна усмивка, но в тъмнозелените му очи се долавяше нещо сериозно.
— Да, малък дампир. Пусни я. Вече постигна своето.
Искаше ми се да изкрещя на Ейдриън да се махне от мен, че аз съм тази, която ще каже кога този цирк ще свърши. Но кой знае защо, не успях да изрека нищо. Част от мен съвсем се вбеси от неговата намеса. А другата част от мен ми подсказваше, че той говори… разумно.
— Пусни я — повтори той.
Сега гледах само Ейдриън, а не Камила. Внезапно цялата аз, а не само част от мен, осъзна, че трябва да я пусна. Свалих ръката си и се отдръпнах. Камила се задави и побърза да се скрие зад гърба на Райън като зад щит. Видях, че едва сдържа сълзите си, а Райън просто изглеждаше смаян.
Ейдриън се изправи и махна към Райън да си върви.
— На твое място, щях да се махна по най-бързия начин оттук, преди наистина да съм раздразнил Роуз.
Райън, Камила и останалите бавно заотстъпваха назад. Ейдриън преметна ръка през рамото ми и побърза да ме поведе към библиотеката. Чувствах се странно, сякаш сега се събуждах, но с всяка измината крачка нещата ставаха все по-ясни. Отблъснах ръката му и отскочих настрани.
— Ти току-що използва внушение срещу мен! — възкликнах. — Накара ме да я пусна.