Ейдриън отпусна ръце и ме изгледа очаквателно.
— Как може един трън да се бори? — запитах.
Поклати глава.
— В изкуството не бива да се търси смисъл, малък дампир. Освен това нали се предполага, че съм луд?
— Не си най-лудият, когото съм виждала.
— Добре — рече той и се отдалечи, за да разгледа някакви хортензии. — Ще се погрижа за това.
Тъкмо се приготвих да го попитам кога ще мога „да се върна обратно в съня си“, когато нещо ми хрумна.
— Ейдриън… как може някой да разбере дали действително е луд, или не?
Той се извърна от цветята с усмивка на лицето. Можех да се закълна, че се канеше да обърне всичко на шега, но тогава се вгледа по-внимателно в мен. Лицето му помръкна и стана необичайно сериозен.
— Мислиш, че си луда?
— Не зная — смотолевих и сведох очи към земята. Бях боса и острите стръкове трева гъделичкаха ходилата ми. — Ама все ми се привиждат… разни неща.
— Лудите рядко си задават въпроса дали са луди — отбеляза той мъдро.
Въздъхнах и на свой ред погледнах към него.
— Това никак не ми помага.
Ейдриън се приближи към мен и отпусна ръка на рамото ми.
— Не мисля, че си луда, Роуз. Мисля обаче, че много преживя.
Намръщих се.
— Какво означава това?
— Просто означава, че не те мисля за луда.
— Благодаря. Това изяснява нещата. Знаеш ли, тези сънища наистина започват да ме дразнят.
— Лиса няма нищо против тях — каза той.
— И нея ли посещаваш? Сериозно ли не знаеш никакви граници?
— Не, нейните сънища са с обучаваща цел. Тя иска да се научи как да го прави.
— Чудесно. Значи аз се оказах единствената щастливка, подложена на сексуалното ти преследване.
Сега наистина придоби вид на наранен мъж.
— Честно казано, много ми се иска да не се държиш с мен, сякаш съм някакво гадно дяволско изчадие.
— Съжалявам. Но просто не ми се вярва, че можеш да направиш нещо полезно.
— Правилно. За разлика от твоя наставник, този ухажор на малолетни. Обаче не виждам да си постигнала голям напредък с него.
Отстъпих крачка назад и присвих очи.
— Не намесвай Дмитрий в това.
— Няма, но едва когато престанеш да се държиш така, сякаш той е самото съвършенство. Поправи ме, ако греша, но той е един от онези, които криеха от теб истината за съдебния процес, нали?
Отклоних поглед от него.
— Сега това няма значение. Освен това той си е имал причини да постъпи така.
— Да, които очевидно не включват да бъде откровен с теб или да се пребори за разрешението да отидеш там. Докато аз… — Небрежно сви рамене. — Мога да те заведа на процеса.
— Ти? — Изсмях се дрезгаво. — И как ще го постигнеш? Ще си поприказваш на по цигара със съдията? Или ще използваш внушение, за да въздействаш на кралицата и на половината й придворни?
— Не съди толкова прибързано. Не отблъсквай тези, които искат да ти помогнат. — Леко ме целуна по челото, макар да се опитах да избягна допира му. — Но засега най-добре да поспиш.
Градината избледня и аз отново потънах в обичайния мрак на съня.
Глава 8
През следващите няколко дни следвах Кристиан навсякъде, без да се случи някакъв инцидент. Но въпреки това ме обземаше все по-силно нетърпение.
Открих например, че голяма част от работата на пазителя се състои от чакане. Винаги съм знаела това, но реалността се оказа по-сурова, отколкото бях предполагала. Пазителите бяха абсолютно необходими, ако стригоите решат да ни нападнат. Но подобни атаки се случваха рядко. Времето минаваше — можеше да минат години — без пазителите да влязат в подобен конфликт. Въпреки че по време на практиката нашите инструктори не ни оставяха да скучаем, те искаха да ни научат и на търпение, както и на това колко е важно да не отслабва бдителността само защото досега не е възниквала опасност.
Инструкторите ни държаха да се спазват най-строго процедурите: винаги да сме нащрек и винаги да спазваме правилата. Но в реалния живот често се случваше пазителите, живеещи в домовете на мороите, да се държат съвсем естествено и да се занимават с обичайните неща, като четене или гледане на телевизия, макар в същото време да имаха пълна готовност да посрещат всякакви заплахи. Но ние не можехме да очакваме винаги да живеем спокойно, затова докато бяхме в Академията, трябваше да се упражняваме в различни трудни ситуации.