— Може ли да й донесете нещо за ядене? И някакво болкоуспокоително?
— Къде е болката? — попита ме Дмитрий.
При цялото това внимание моето избухване внезапно ми се стори прекалено.
— Просто главоболие… сигурна съм, че ще мине… — Но като срещнах строгия му поглед, побързах да посоча към средата на челото си. — Като пулсиране вътре в черепа ми. И има още някаква болка зад очите ми. Чувствам се като… ами сякаш нещо е попаднало в окото ми. Струва ми се, че видях сянка или нещо такова. После примигнах и тя изчезна.
— Аха — кимна Албърта. — Това е синдром за мигрена — да имаш проблем със зрението. Нарича се аура. Понякога хората го получават, преди главоболието да започне.
— Аура ли? — попитах смаяно. Погледнах към Ейдриън. Той ме огледа изпитателно от горе до долу, след като се надигна на седалката си, провесил дългите си ръце върху облегалката.
— Не е от този вид — констатира той и лека усмивка изкриви устните му. — Но се нарича със същото име. Както има кралски двор и съдебна зала. Аурата при мигрената е съставена от светлини и образи, които виждаш, когато мигрената те налегне. Но те нямат нищо общо с аурата на човека, която аз виждам. Само ще ти кажа обаче, че точно сега виждам една аура… около теб… брей.
— Да не е черна?
— И още как. Вижда се съвсем ясно дори и след всички питиета, които погълнах. Никога не съм виждал нещо подобно.
Не знаех какво точно се очакваше да отвърна, но тогава стюардесата се върна с един банан, вафла с ядки и един блистер ибупрофен. Не беше същото като пържени филийки, но все пак се отрази добре на празния ми стомах. Излапах всичко и накрая се облегнах на възглавницата, опряна до прозореца. Затворих очи, отпуснах глава и замрях така с надеждата главоболието да отмине преди кацането. Благодарна бях, че никой наоколо не вдигаше шум.
Тъкмо се поуспокоих малко, когато усетих леко докосване по рамото.
— Роуз?
Отворих очи и вперих учуден поглед в Лиса, която се бе настанила на мястото на Еди. Зад нея видях да пърхат онези силуети с криле като на прилепи, а главоболието още ме мъчеше. Сред тези вихрещи се сенки отново зърнах нещо като лице, само че този път с широко зееща уста и очи като разпалени въглени. Изтръпнах.
— Още ли те боли? — попита ме Лиса, загледана в мен.
Примигнах и лицето изчезна.
— Да, аз… о, не. — Досетих се какво се канеше да направи. — Не го прави. Не си хаби силите заради мен.
— Лесно е — увери ме тя. — Едва ли ще ми се отрази.
— Да, но колкото повече я използваш, толкова повече ще се измъчваш в бъдеще. Дори и сега да ти се струва лесно.
— За това ще му мисля по-късно. Ето.
Тя стисна ръката ми между своите и затвори очи. През нашата връзка усетих как магията започна да извира в нея, докато призоваваше целебната сила на духа. Самата тя възприемаше магията като стопляща и обагрена в златисто. И преди ме беше лекувала, само че тогава нейната магия винаги преминаваше през различни температури — гореща, после студена, после пак гореща и все така. Този път обаче, когато тя освободи магията си, за да я насочи към мен, не почувствах нищо, освен едва доловимо изтръпване. Клепачите й потрепнаха и тя отвори очи.
— Ка… какво стана? — попита тя.
— Нищо — Отвърнах. — Главоболието ми още е силно.
— Но аз… — Смущението и шокът по лицето й отразяваха това, което и аз усещах в нея. — Аз го направих. Усетих магията. И тя сработи.
— Не зная, Лис. Няма нищо, наистина. Знаеш, че отскоро спря лекарствата.
— Да, но на другия ден излекувах Еди, при това без никакви проблеми. И Ейдриън — додаде сухо тя.
Той отново се беше надвесил над облегалката и ни наблюдаваше напрегнато.
— Онова бяха драскотини — припомних й аз. — А сега говорим за мигрена в най-тежка форма. Може би трябва пак да опиташ.
Лиса прехапа долната си устна.
— Нали не мислиш, че лекарствата завинаги са повредили моята магия?
— Не — намеси се Ейдриън и наведе глава на една страна. — Когато призова духа, лицето ти светна като свръхнова. Ти владееш магията. Просто не мисля, че имаше ефект върху Роуз.
— Защо не? — настоя Лиса.
— Може би тя страда от нещо неизлечимо.
— Едно главоболие? — удивих се аз.
Той сви рамене.
— Аз, какво, приличам ли ви на лекар? Не зная. Казвам само каквото видях.
Въздъхнах и притиснах ръка към челото си.