— Всички знаят, че съществува някакъв, ъ-ъ, метод за разпределение на пазителите. Само елитът ги получава. Краските особи. Хората на властта.
В залата повя хлад. Устните на Татяна се изпънаха в права линия. Изтекоха няколко мига, преди да проговори, и аз имах чувството, че всички останали бяха затаили дъх. Поне аз — със сигурност.
— Нима мислиш, че кралските особи не заслужават специална закрила? — попита тя накрая. — Нима не смяташ, че ти се нуждаеш от такава — последната от рода Драгомир?
— Да, мисля, че е важно да се запази животът на нашите водачи. Но мисля също, че все някога ще се наложи да се спрем и да се огледаме. Може да настъпи време да преосмислям начина, по който винаги сме постъпвали.
Лиса звучеше толкова мъдро и толкова самоуверено, че се изпълних с гордост заради нея. Като наблюдавах Присила Вода, се убедих, че и тя се гордееше с Лиса. Още от самото начало я харесваше. Но можех също да се закълна, че Присила е доста изнервена. Наведе се към кралицата и прошепна нещо. Вече не се съмнявах, че Лиса беше нагазила в опасни води.
Татяна отпи от чая си. Предполагам, че за нея това бе просто удобен повод, за да спечели малко време, докато събере мислите си.
— Да разбирам ли — заговори тя, — че ти също подкрепяш идеята мороите да се сражават заедно с пазителите и да атакуват стригоите?
Още една опасна тема, която не изплаши Лиса.
— Мисля, че ако има морои, които го желаят, те не бива да бъдат лишени от шанса да се докажат. — В главата ми внезапно изскочи образът на малката Джил.
— Животът на мороите е скъпоценен — заяви кралицата. — Не бива да бъдат подлагани на рискове.
— Животът на дампирите също е скъпоценен — възрази й Лиса. — Ако те се бият редом с мороите, това ще спаси всички. И отново повтарям: ако мороите желаят да се сражават, защо да им се отказва? Те заслужават да знаят как да се бранят. И такива като Таша Озера могат да разработят начини за съпротива с помощта на магиите.
При споменаването на лелята на Кристиан лицето на кралицата се смръщи. Таша е била нападната от стригои, когато е била млада, а след това беше посветила живота си да се учи как да се бие.
— Таша Озера… тя постоянно създава неприятности. Освен това започва да събира и други, които също само сеят смут.
— Тя се опитва да наложи нови идеи. — Внезапно ми направи силно впечатление, че Лиса вече не се страхуваше. Беше уверена в схващанията си и искаше да ги изложи. — В цялата човешка история хората с нови идеи — тези, които са мислели различно и са се опитвали да променят нещо — са били наричани смутители и създатели на неприятности. Но искате ли да говорим сериозно? Искате ли да знаете истината?
Някакво подобие на усмивка пробягна по лицето на Татяна.
— Винаги.
— Нуждаем се от промени. Имам предвид, разбира се, че нашите традиции са важни. И няма да се откажем от тях. Но мисля, че понякога се заблуждаваме.
— Заблуждаваме се?
— С течение на времето сме приели част от промените. Развили сме се. Появиха се компютрите, електричеството и въобще технологиите. Всички ние сме съгласни, че те подобряват живота ни. Защо да не можем да променим и начина, по който живеем? Защо още се придържаме само към завещаното от миналото, когато съществуват по-добри начини да се справяме?
Лиса бе останала без дъх, изморена и развълнувана. Бузите й се зачервиха, пулсът й се ускори. Всички наблюдавахме Татяна, напразно опитвайки се да уловим нещо по това каменно лице.
— С теб е много интересно да се говори — отсъди тя най-после. В нейната уста обаче думата интересно прозвуча едва ли не като мръсна дума. — Само че ме чака и друга работа. — Тя се изправи и всички побързаха да последват примера й, дори и Ейдриън. — Няма да вечерям с вас, но ти и твоите спътници ще разполагате с всичко, което ви е необходимо. Ще се видим утре на съдебния процес. Независимо колко радикални и наивно идеалистични са идеите ти, аз се радвам, че ще бъдеш там, за да помогнеш за осъждането му. Всички сме съгласни, че трябва да лежи в затвора.
Татяна напусна залата и двамата пазители я последваха. Присила Вода също излезе с тях, като остави Лиса и Ейдриън сами.
— Добре свършена работа, братовчедке. Не са много хората, които могат така да извадят от равновесие старата дама.
— Май не изглеждаше кой знае колко извадена от равновесие.
— О, разлюляна е. Повярвай ми. Повечето от хората, с които ежедневно общува, никога няма да си позволят да й говорят така, да не говорим за някоя на твоята възраст. — Ейдриън се изправи и протегна ръка към Лиса. — Хайде. Ще те разведа наоколо. Ще останеш възхитена.