— Вече съм била тук и преди — каза тя. — Когато бях по-малка.
— Да, добре, но това, което си видяла като малка, е различно от това, което можеш да видиш като си по-голяма. Знаеш ли, че тук имат бар, който работи по двайсет и четири часа в денонощието? Ще си вземем по едно питие.
— Не искам питие.
— Ще поискаш още преди обиколката да е приключила.
Напуснах главата на Лиса и се върнах в стаята си. Срещата с кралицата приключи и Лиса вече не се нуждаеше от невидимата ми подкрепа. Освен това точно сега наистина не ми се щеше да се занимавам с Ейдриън. Като се надигнах, се почувствах по-бодра от преди. Пребиваването в главата й винаги ми действаше като дрямка.
Реших малко да се поразтъпча. Никога не съм посещавала кралския двор. Очаквах да видя нещо като малък град и се чудех какво още може да се види, с изключение на бара, където Ейдриън вероятно живееше по време на посещенията си в двора.
Тръгнах надолу по стъпалата, решена да изляза навън. Доколкото знаех, в тази сграда имаше само стаи за гости. Но щом стигнах до входа, видях Кристиан и Еди, увлечени в разговор с още някого, когото не успях да различа. Еди, както винаги нащрек, пръв ме забеляза и се усмихна.
— Здравей, Роуз. Виж кого открихме.
Като се приближих, Кристиан се отдръпна и разкри пред мен загадъчната личност. Спрях се, а тя ми се усмихна.
— Здравей, Роуз.
След миг усетих как по лицето ми бавно се плъзва усмивка.
— Здравей, Мия.
Глава 12
Ако ме бяха попитали преди шест месеца, щях да кажа, че няма начин да се зарадвам, ако се натъкна на Мия Риналди в кралския двор. Тя е с една година по-малка от мен и имаше зъб на мен и Лиса още от първи курс — злобата й бе толкова голяма, че Мия доста вгорчи живота ни. Много се постара. Слуховете, трескаво разпространявани от Джеси и Ралф за мен, до голяма степен бяха резултат тъкмо от нейните ревностни усилия.
Но после Мия замина с нас за Споукан и беше пленена от стригоите. И също както при Кристиан и Еди, това промени всичко за нея. Тя преживя същите ужаси като нас. Всъщност тя бе единствената от приятелите ми, която бе свидетел на смъртта на Мейсън и как аз убих двамата стригои. Дори ми спаси живота, като използва магия с елемента вода, за да удави временно единия от стригоите. В големия спор на мороите за това, дали да се научат да се сражават редом с пазителите, тя беше твърдо на страната на желаещите да се борят.
Не бях виждала Мия почти от месец, по-точно от погребението на Мейсън. Сега, докато я оглеждах, имах чувството, че е изтекла цяла година. Винаги съм гледала на Мия като на порцеланова кукла. Беше по-ниска в сравнение с повечето морои и изглеждаше много по-млада с по детински кръглото си лице. Това впечатление донякъде се подсилваше от факта, че носеше косата си накъдрена в безупречно подредени букли. Но днес тя явно не си бе дала този труд. Естествено вълнистата й златисто руса коса беше прибрана на опашка. Не носеше дори грим, а тенът на лицето й подсказваше, че е прекарала доста време на открито. Кожата й бе позагрубяла от вятъра и беше леко загоряла — нещо почти нечувано за мороите при тяхната непоносимост към слънчевата светлина. За пръв път наистина приличаше на своите връстнички. Засмя се, като ме видя толкова шокирана.
— Хайде, не е минало толкова много време. Имаш вид, сякаш не ме познаваш.
— Действително едва те познах. — Прегърнахме се и отново ми се стори невероятно, че някога тя бе заговорничела как да съсипе живота ми. Или че за отплата аз й бях счупила носа. — Какво правиш тук?
Тя посочи с кимване към вратата.
— Тъкмо излизахме. Ще ти обясня всичко.
Отидохме в съседната сграда. Не приличаше на търговски център или нещо подобно, но тук имаше магазини и всичко останало, от което мороите, които работеха в двора, или посетителите имаха нужда — няколко ресторанта, магазинчета и офиси, предлагащи всякакви услуги. Имаше и кафене и тъкмо там ни заведе Мия.
Кафенето изглеждаше съвсем обикновено, но аз рядко посещавах подобни заведения. Да седя на такова място с приятели, без да се тревожа за училището… беше велико. Напомни ми за времето, когато двете с Лиса живеехме сами, без никакъв надзор, когато животът ни се свеждаше само до училището и неговите правила.