— Баща ми сега работи в двореца — каза ни Мия. — Затова и аз вече живея тук.
Децата на мороите рядко остават да живеят с родителите си, защото те обикновено изпращаха потомците си на места като Академията „Св. Владимир“, където да растат и да се възпитават в безопасност.
— А какво стана с училището? — попитах я аз.
— Тук няма много деца, но все се намират. Повечето са на богати родители и имат частни учители. Баща ми задейства част от връзките си и уреди да изучавам различните предмети заедно с тях. Така че уча приблизително същото, само че по друг начин. Наистина е много готино. По-малко време съм с учителите, но пък имам повече домашни.
— Сигурно правиш и други неща — отбеляза Еди, — освен ако часовете ти не са на открито. — Явно и той бе забелязал същото като мен — достатъчно бе само да се погледнат ръцете й, докато държеше чашата си с кафе с мляко, за да се забележат мазолите по тях.
Мия размърда пръстите си.
— Тук се сприятелих с неколцина от пазителите. Те ме научиха на някои неща.
— Това е рисковано — заяви Кристиан, макар че всъщност в гласа му прозвуча нотка на одобрение. — Все още се води спор за това, дали мороите трябва да се сражават.
— Искаш да кажеш за това, дали мороите да използват магията при схватка със стригоите — поправи го тя. — Точно това е, което най-силно се оспорва. Никой всъщност не обсъжда въпроса дали мороите да участват в ръкопашни схватки.
— Напротив, и това правят — възразих аз. — Просто в момента е засенчен от дебатите около магиите.
— Но не е забранено да се тренира — отсече тя твърдо. — И докато е така, аз ще продължавам да се подготвям. Мислиш ли, че при всичките тези събития и срещи, които се провеждат тук, някой обръща внимание на това какво правят такива като мен?
Семейството на Мия, освен че не беше с кралски произход, беше от съвсем нисшите класи — не че имаше нещо лошо в това, но тя продължаваше да страда заради обстоятелствата около произхода си.
Въпреки всичко, за мен тази среща беше много приятна. Мия изглеждаше по-щастлива и по-откровена от всякога досега, откакто я познавах. Имаше вид на… свободна личност. Кристиан изрази на глас мислите ми, преди аз да го сторя.
— Променила си се — отбеляза той.
— Всички сме се променили — поправи го Мия. — Особено ти, Роуз. Макар че не мога ясно да го обясня.
— Нямаше начин петимата да не се променим — изтъкна Кристиан. И само след миг побърза да се коригира: — Четиримата.
Всички се умълчахме, потиснати от спомените за Мейсън. Присъствието на Кристиан, Еди и Мия пробуди скръбта в мен, която винаги се опитвах да прикрия. Видях по лицата им, че и те непрекъснато водят същата битка.
Накрая разговорът ни се отклони към това какво се случва тук и в Академията. Но аз продължавах да си мисля за думите на Мия, че съм се променила повече от останалите. Глождеше ме мисълта как напоследък постоянно губех самоконтрол, как през половината от времето постъпките и чувствата ми сякаш не бяха мои. Докато си седяхме там, ми се струваше, че сега Мия се ръководеше само от своите положителни качества, докато аз — само от отрицателните. Разговорите с Ейдриън все още отекваха в съзнанието ми, напомняйки ми, че може би притежавам много тъмна, дори напълно черна аура.
Може би мислите ми за него го бяха призовали по някакъв неведом за мен начин, но двамата с Лиса накрая се присъединиха към нас. Вероятно техният бар се намираше в същата сграда. Аз бях блокирала връзката си с нея и не бях обърнала внимание. Слава богу, Ейдриън не бе успял да я напие, макар че Лиса се бе съгласила на две питиета. През връзката ни долових лекото й смущение и старанието й да го прикрие.
Лиса остана много изненадана, като ни видя седнали заедно с Мия, но я поздрави топло и с радост се присъедини към нас. Вече бях слушала по-голяма част от темите, за които пак заговориха, затова останах мълчалива и отпивах от чая. За мен никакво кафе. Повечето пазители пият кафе, и то така жадно, както мороите — кръв, но аз не се докосвах до него.
— Как премина аудиенцията ти при кралицата? — попита Кристиан.
— Не беше чак толкова зле, колкото очаквах — обясни Лиса. — Но и не беше много приятна. Поне не ми се развика, нито се опита да ме унижи. Като за начало и това е нещо.
— Престани да се държиш толкова скромно — упрекна я приятелски Ейдриън, като я обгърна с ръка. — Принцеса Драгомир през цялото време беше на висота. Трябваше да я видиш с очите си. — Лиса само се засмя смутено.