— Предполагам, че не е споменала защо е решила да ни допусне на процеса — отбеляза сковано Кристиан. Не изглеждаше никак щастлив от близостта между Лиса и Ейдриън — но най-вече от ръката му, прегърнала раменете й.
Смехът на Лиса стихна, но продължаваше да се усмихва.
— Ейдриън го е уредил.
— Какво? — извикахме в един глас двамата с Кристиан.
Ейдриън, с безкрайно самодоволен вид, не проговори, като кавалерски отстъпи думата на Лиса.
— Успял е да я убеди, че е необходимо да присъстваме. Очевидно продължил да й досажда, докато накрая тя склонила.
— Не беше досаждаме, а убеждаване — поправи я Ейдриън.
Лиса отново се засмя.
С известно раздразнение си спомних собствените си думи за кралицата: А коя е тя? Просто поредната от рода Ивашков. Такива като нея с лопата да ги ринеш. И наистина беше така. Погледнах към Ейдриън.
— Колко близки роднини сте? — Отговорът веднага се появи безгласно в главата на Лиса. — Тя ти е леля.
— Пралеля. А аз съм любимият й праплеменник. Е, всъщност съм единственият й праплеменник, но не това е най-важното. Още си оставам неин любимец — обясни ми Ейдриън.
— Невероятно — промърмори Кристиан.
— И на мен така ми се струва — подкрепих го.
— Никой от вас не ме оценява достатъчно. Защо ви е толкова трудно да повярвате, че действително мога да помогна, да внеса своя принос към общото дело в тези мрачни времена? — ядоса се Ейдриън и се изправи. Опитваше се да прозвучи гневно, но самодоволната му усмивка го издаваше, че продължава да намира всичко това за много забавно. — Цигарите ми и аз излизаме навън. Поне те ми демонстрират известно уважение.
Щом той излезе, Кристиан попита Лиса с видимо недоволство:
— Къде си пиянствала с него?
— Не съм пиянствала. Изпих само две чаши — оправда се тя. — А ти откога стана толкова консервативен?
— Откакто Ейдриън те преследва с лошото си влияние.
— Стига! Той ни помогна да дойдем тук. Никой друг не беше способен да уреди това. А Ейдриън не бе длъжен, но го направи. А ти и Роуз просто си седите тук и продължавате да се държите така, все едно, че той е най-голямото зло в целия свят. — Е, точно това не беше абсолютно вярно. През повечето време седях така, сякаш бях цапардосана с нещо тежко по главата, все още прекалено зашеметена, за да реагирам.
— Да, но съм сигурен, че той не го е направил от добро сърце — промърмори Кристиан.
— Че защо иначе да го прави?
— О, да, и аз това се питам.
Очите на Лиса се разшириха от възмущение.
— Да не мислиш, че е заради мен? Мислиш си, че между мен и него има нещо, така ли?
— Ами вие си пиете заедно, заедно си практикувате магии, пак така заедно посещавате елитарните сбирки. Какво мога да си помисля?
Мия и Еди се спогледаха, сякаш изведнъж и двамата закопняха още в същия миг да се озоват някъде другаде. Аз пък се вторачих в тавана.
Гняв изригна в Лиса и през нашата връзка ме връхлетя като гореща вълна. Беше напълно вбесена, макар че яростта й всъщност нямаше много общо с Ейдриън. Повече я измъчваше мисълта, че Кристиан не й вярва. Колкото до него, аз поне не се нуждаех от някакви по-специални психически способности, за да разбера как се чувства. Той не я ревнуваше само защото се срещаше с Ейдриън. Кристиан се измъчваше от това, че Ейдриън притежаваше достатъчно влияние, за да уреди пристигането й тук, в кралския двор. Или точно както го бяха описали Джеси и Ралф: ако имаш връзки, всички врати ще се разтварят пред теб — връзки, каквито Кристиан нямаше.
С коляното си докоснах крака на Кристиан с надеждата тайно да му подскажа, че е по-разумно да спре да говори, преди да стане нещо по-лошо. Гневът на Лиса се засилваше, примесен с обзелото я съмнение дали пък наистина не се е сближила прекалено много с Ейдриън. Цялата работа беше абсурдна.
— Кристиан, за бога, не разбираш ли, че ако Ейдриън е направил това, то е било само заради мен и налудничавата му обсебеност. Преди време се похвали, че ще го уреди, но аз не му повярвах. — Обърнах се към Лиса. Трябваше да я успокоя, да разсея мрачните й чувства, които можеха да й причинят много страдания, ако излязат извън контрол. — Лис, може и да не си пияна, но трябва да си починеш и да се успокоиш, преди да водиш този разговор. Иначе рискуваш да изтърсиш нещо глупаво, също като Кристиан, а накрая аз ще се окажа тази, която, както винаги, ще трябва да се оправя с цялата бъркотия.