— Изнудване е грозна дума.
— Няма начин да се видиш с нея извън съдебната зала. Тя никога няма да се съгласи да те лекува. Казах ти: отново ще се разболееш и ще умреш. И тогава ще ми изпращаш пощенски картички от отвъдното.
— Мислиш, че всичко е само заради това? Нима смяташ, че нуждите ми са толкова жалки? — Нямаше и следа от подигравателния тон. Вместо това зелените му очи вече горяха трескаво, фанатично. Силно стиснатите му устни опънаха кожата по лицето му и чак сега забелязах, че е отслабнал доста от последната ни среща. Може би затворът все пак се е оказал по-суров за него, отколкото допусках. — Ти напълно си забравила защо направих всичко това. Уловена в капана на собственото си късогледство, не можа да проумееш мащаба на замисъла ми.
Напрегнах се, докато си мислех за случилото се през миналата есен. Той беше прав. Цялото ми внимание бе съсредоточено върху злините, които той бе причинил на Лиса и лично на мен. Бях забравила другите разговори, както и налудничавите му обяснения за грандиозния му замисъл.
— Ти искаше да вдигнеш революция и явно все още искаш. Това е лудост. Никога няма да се случи — казах му аз.
— Вече се случва. Мислиш ли, че не зная какво става по света? Все още имам контакти. Хората се поддават на подкупи — как иначе, според теб, ти изпратих бележката? Зная, че се надига недоволство, зная за предложението на Наташа Озера мороите да се бият наравно с пазителите. Ти си я подкрепила. Застанала си до нея, а мен смяташ за злодей, Роузмари, но аз бях този, който миналата есен издигна същата тази идея. При все това явно не гледаш на нея по същия начин, както на мен.
— Таша Озера защитава каузата си по начин, доста по-различен от твоя — отбеляза Дмитрий.
— И тъкмо заради това няма да постигне нищо — сряза го Виктор. — Татяна и тронният съвет са сковани от вековните традиции. И докато имаме такива владетели, нищо няма да се промени. Никога няма да се научим да се сражаваме. Мороите без кралски произход никога няма да имат право на глас. А дампирите като теб ще бъдат изпращани в битките.
— На това сме посветили живота си — отвърна Дмитрий. Усетих как в него започна да се надига напрежение. Можеше да се владее много по-добре от мен, но не се съмнявах, че сега беше раздразнен не по-малко от мен.
— И тъкмо заради това жертвате живота си. Вие сте само роби и дори не го осъзнавате. И за какво? Защо трябва да ни защитавате?
— Защото… се нуждаем от вас — запънах се аз. — За да може нашата раса да оцелее.
— Но заради това не е необходимо да се хвърляте в битките. Да се правят деца в никакъв случай не е толкова трудно.
Пренебрегнах ироничната му забележка.
— И защото мороите… и техните магии са много важни. Те могат да правят удивителни неща.
Виктор отчаяно вдигна ръце.
— Някога правехме удивителни неща. Някога хората ни се прекланяха като пред богове, но с течение на времето станахме лениви. А напредъкът в изобретенията и технологиите все повече превръща нашите магии в странни, но демодирани традиции. Така че сега всичко, на което сме способни, са само някакви салонни фокуси.
— Щом имаш толкова много идеи — заговори Дмитрий с опасен блясък в очите, — тогава свърши поне едно полезно нещо в затвора. Напиши манифест.
— Все пак какво общо има всичко това с Лиса? — попитах аз.
— Защото Василиса е носител на промяна.
Зяпнах го недоумяващо.
— Да не си въобразяваш, че тя ще оглави твоята революция?
— Е, разбира се, че предпочитам лично аз да я оглавя — някой ден. Но независимо от това допускам, че тя може да бъде част от движението. Чух това-онова за нея. Тя вече е изгряваща звезда — все още млада, разбира се, но хората започват да я забелязват. Сама знаеш, че кралските особи от различни фамилии не се раждат с еднакви способности. Символът на рода Драгомир е змей или дракон, царят на зверовете. Съответно кръвта на рода Драгомир винаги е била силна — ето защо стригоите толкова упорито се стремят към нея. Да се повери властта в ръцете на кралица от рода Драгомир не е дребна промяна — особено ако е някоя като Василиса. Личното ми впечатление от докладите, които получавам, е, че тя трябва да е усъвършенствала магията си. Но ако действително е така, при нейните удивителни дарби, думите са бледи да опишат какво може да постигне. Хората са привлечени от нея, при това почти без никакви усилия от нейна страна. А когато наистина се опита да им въздейства… е, те ще направят всичко, което тя пожелае. — Очите му се разшириха, докато говореше, а лицето му сияеше от щастие и преклонение пред чудото, докато си представяше как Лиса сбъдва мечтите му.