— Господин Дашков използва магия с елемента земя. Някои от мороите, владеещи тази сила, са много добри в прилагането на внушението, способно да въздейства върху най-нисшите инстинкти — продължи Дмитрий. — В този случай той оказа влияние върху нейния гняв и стремеж към насилие, използвайки едно колие.
Откъм лявата си страна чух звук, все едно, че някой се задави в смеха си. Съдията, възрастна и строга жена от мороите, изгледа гневно нарушителя на реда.
— Господин Дашков, моля спазвайте благоприличие в съдебната зала.
Виктор, все още усмихнат, махна с ръка в знак на извинение.
— Ужасно съжалявам, ваша чести ваше величество, но нещо в показанието на пазител Беликов събуди фантазията ми, това е всичко. Повече няма да се повтори.
Затаих дъх, докато чаках да последва буря от реакции. Но нищо не се случи. Дмитрий завърши показанието си, след което призоваха Кристиан да свидетелства. Той говори кратко. Бил с Лиса, когато тя била отвлечена, като похитителите го повалили на пода. Показанието му много помогна да се идентифицират похитителите като някои от личните пазители на Виктор. След като Кристиан си седна, дойде и моят ред.
Излязох отпред с надеждата, че изглеждам спокойна пред толкова много погледи — включително и пред прикования в мен поглед на Виктор. Заех мястото на свидетелите, без въобще да погледна към него. Щом си казах името и дадох клетва да говоря само истината, внезапно изпитах с пълна сила напрежението, на което преди малко беше подложен Дмитрий. Стоях изправена пред всички тези хора, след като се бях заклела да съм абсолютно честна, но щях да излъжа в мига, в който станеше дума за внушението, използвано от Виктор Дашков.
Иначе моята версия за събитията около отвличането на Лиса беше съвсем ясна и недвусмислена. Съобщих много подробности за часовете от нощта на нейното похищение, като например как Виктор бе прибягнал до своите гадни номера, за да изпробва силата на Лиса. В останалото показанията ми по нищо не се различаваха от разказаното от Дмитрий и останалите пазители.
Както вече казах, умеех да лъжа много добре, затова разказах за „атаката“ с такава лекота и непринуденост, че никой не обърна внимание на този детайл. С изключение на Виктор. Въпреки че през цялото време не поглеждах към него, неволно се извърнах и го погледнах, когато споменах за магията. Погледът му ме прониза, а на устните му заигра подигравателна усмивка. Тогава осъзнах, че самодоволството му не е само заради факта, че знаеше, че лъжех. А защото той знаеше цялата истина — и погледът, с който ме удостои, ясно ми подсказа, че притежава власт над мен и Дмитрий, властта да ни съсипе пред всички тези хора в съдебната зала — независимо от заплахите на Дмитрий срещу него. През цялото време запазих спокойното изражение на лицето си, така че Дмитрий можеше да се гордее с мен, макар че сърцето ми биеше до пръсване.
Стори ми се, че продължи вечно, но знаех, че съм стояла само няколко минути на свидетелската скамейка. Когато приключих, ме обзе невероятно облекчение, че Виктор не реагира на думите ми. След това беше ред на Лиса. Като жертва тя изложи пред съда своите лични впечатления и всеки един от присъстващите остана смаян от разкритията за страданията й. Наистина звучеше завладяващо — никой никога не бе чуват нещо подобно. Осъзнах, че без дори да се опитва, Лиса използваше вродената си душевна харизма. Мисля, че просто й идваше отвътре, от същия извор, както и внушението. Присъстващите бяха безкрайно впечатлени и изпълнени със симпатия към нея. Когато Лиса описа мъченията, на които Виктор я беше подложил, за да я застави да го излекува, видях как лицата на всички пребледняха от ужас. Дори и скованата маска, която кралица Татяна беше надяната, потрепна за миг, макар да не можех да кажа дали бе от състрадание, или просто от изненада.
Най-удивителното обаче беше колко спокойно Лиса разказа историята. Външно тя изглеждаше самоуверена и красива. Но когато заговори, докато описваше как точно я бе измъчват охранителят на Виктор, тя разкри цялата болка и ужас от онази нощ. Онзи тип владееше магията с въздуха и я изтезаваше чрез него, като понякога я лишаваше от възможността да диша, а след това я задушаваше още по-плътно. Това бе ужасяващо и тогава аз го бях изпитата наравно с нея. Изпитах го и сега, докато говореше за мъченията. Всяка болезнена подробност още бе запечатана в спомените й, така че болката се завръщаше и в нея, и в мен. И двете въздъхнахме с облекчение, когато привърши с показанията.