След като се регистрирахме, Лиса се обърна към мен с нетърпеливо и сияещо лице.
— Записах ни за масаж с тези…
— Ноктите — прекъснах я.
— Какво?
— Искам да ми направят ноктите. Може ли да получа маникюр?
Това бе най-екзотичното и напълно безполезно нещо, което можех да си представя. Е, за повечето жени никак не беше безполезно. Но за мен? С начина, по който третирах ръцете си, заради което постоянно бяха в пришки и синини, мръсни и загрубели? Да. Безполезно. От цяла вечност не си бях лакирала ноктите. Нямаше смисъл. Половината лак щеше навярно да се олющи само след един ден от практиката. Момиче дампир като мен, което се обучава за пазител, не можеше да си позволи подобен лукс. И тъкмо заради това много копнеех за него. Като гледах изискания грим на Лиса, у мен се събуди желанието и аз да се разкрася. Бях се примирила с факта, че това никога няма да бъде част от живота ми, но след като днес бях попаднала на подобно място… О, боже, исках да ми направят маникюр!
Лиса се сепна за миг. Очевидно имаше големи планове за този масаж. Но не можеше да ми откаже и отново заговори с рецепционистката. Явно тя трябваше да направи някои размествания в графика, но каза, че ще го уреди.
— Разбира се, принцесо. — Усмихна се щастливо, покорена от естествения чар на Лиса. През повечето време на Лиса не и бе нужно да използва духа, за да получи каквото иска.
— Не искам да ви създавам неудобство — рече Лиса учтиво.
— Не, не. Определено няма такова нещо!
Много скоро се озовахме седнали зад две съседни масички, където две жени морои потопиха ръцете ни в топла вода и започнаха да ги почистват с някаква странна смесица от захар и морски водорасли.
— Защо маникюр? — поиска да узнае Лиса. Обясних й причината и как вече нямам време да се гримирам, на какви изпитания подлагам ръцете си и как всякакви глезотии са непрактични. Лицето й доби замислен вид. — Никога досега не съм се замисляла за това. Просто реших, че напоследък не ти се занимава. О, но пък и ти не се нуждаеш от никакъв грим. Не е и с твоя външен вид.
— Все едно, но ти си тази, която момчетата обожават:
— Заради името ми. Ти си тази, която момчетата, особено едно, което и двете познаваме, всъщност желаят поради други причини.
Брей, запитах се, за кого ли намеква.
— Да, но тези други причини не са особено благоприлични.
Тя сви рамене.
— Смисълът с един и същ. Ти нямаш нужда от грим, за да ги накараш да им потекат лигите.
След това по връзката ни се случи най-странното нещо. Видях себе си през нейните очи. Беше все едно да се гледаш в огледалото. Лиса наистина мислеше, че съм красива. С моя тен и тъмнокестенява коса аз и се струвах екзотична. Тя се чувстваше бледа и безцветна в сравнение е мен, твърде кльощава до тялото ми с чувствени извивки. Беше истинска изненада, като се има предвид колко често съм се чувствала мърлява и груба до изисканата й, сияйна красота. Но завистта й не беше злобна: това не бе в природата й. Беше по-скоро тъжна и изпълнена с копнеж по нещо, което никога не би могла да има.
Исках да й вдъхна увереност, но имах чувството, че тя не би желала да зная нейните терзания и несигурност. Освен това мислите ми бяха прекъснати от жената, която правеше ноктите ми. Попита ме какъв цвят лак искам. Избрах си блестящ, златист цвят. Може би беше крещящ и безвкусен, но реших, че изглежда красиво, а и, така или иначе, нямаше да изтрае дълго. Лиса предпочете бледорозово — цвят, изискан и елегантен като самата нея. Нейният маникюр стана много по-бързо от моя, тъй като на моята маникюристка и трябваше много повече време да омекоти ръцете ми, да изпили и оформи ноктите ми. Лиса бе готова много преди мен.
Когато и двете се сдобихме със съвършени ръце, отново ги сложихме една до друга.
Изглеждаш прекрасно, скъпа — заключи Лиса, с превзет светски маниер.
Двете се засмяхме и се запътихме към секцията за масажи. Първоначално Лиса ни бе записала за пълен масаж, но маникюрът бе отнел голяма част времето ни за разкрасяване. Затова трансформирахме големия масаж на тялото до масаж на ходилата. Той ни устройваше идеално, тъй като не беше нужно да обличаме халати или някакви други дрехи, защото лакът ни още не беше изсъхнал. Нужно беше само да свалим обувките и да навием панталоните. Отпуснах се върху един стол, докато краката ми киснеха в топла, бълбукаща вода. Някой бе сложил нещо във ваната, което ухаеше на теменужки, но аз не обръщах особено внимание. Бях твърде погълната от ръцете си. Бяха съвършени. Маникюристката бе придала кадифена мекота на кожата, а ноктите бе превърнала в блестящи златни овали.