— Роуз — чух да казва Лиса.
— Хмм? — Също така жената бе положила безцветен слой лак върху златистия. Чудех се дали така нямаше да издържи по-дълго.
— Роуз.
Усетила, че Лиса се нуждае от вниманието ми, вдигнах с неохота поглед от великолепните си ръце. Тя се бе ухилила до уши. Усещах, че я изгаря вълнуваща новина — тайната, за която ми спомена, докато идвахме насам.
— Какво има? — попитах. Тя кимна надолу.
— Роуз, това е Амброуз.
Погледнах разсеяно надолу към масажиста в краката ми.
— Хей, Амброуз, как е… — Млъкнах, преди да изтърся нещо като „мамка му“ или „леле“.
Типът, който масажираше ходилата ми, не беше много по-възрастен от мен. Имаше черна къдрава коса и целият бе в мускули. Разбрах го от първа ръка, защото беше без риза и предлагаше страхотна гледка на изваяните гърди и бицепси. Тъмнозлатистият тен на кожата му можеше да се добие само при продължително излагане на слънце, което говореше, че е от човешката раса. Белезите от ухапвания по врата му го потвърждаваха. Много красиво момче захранващ. Много красиво.
Макар че красотата му бе почти нереална. Дмитрий беше прекрасен, но си имаше малки недостатъци, които го правеха още по-неустоим. Амброуз беше прекалено съвършен, като произведение на изкуството. Не изпитвах желание да се хвърля в прегръдките му или нещо подобно, но наистина бе приятен за гледане.
Лиса, която продължаваше да се тревожи за любовния ми живот, очевидно бе решила, че той е точно това, от което имах нужда. Тя имаше масажистка жена.
— Приятно ми е да се запозная с теб, Роуз — изрече Амброуз. Имаше мелодичен и галещ глас.
— На мен също — отвърнах и внезапно усетих, че той вдигна краката ми от водата и ги уви в кърпа. Изведнъж се притесних за вида им. Те не бяха загрубели или нещо такова, тъй като обикновено не ги подлагах на такива изпитания като ръцете си. Просто ми се прииска и ноктите на краката ми да са изпилени и лакирани, щом този страхотен екземпляр на мъжкия пол щеше да ги държи известно време в ръцете си.
Лиса бе достатъчно проницателна, за да долови смущението ми, и едва се въздържа да не се разсмее. Чух мислите й в главата си: Сладък е, нали? Стрелнах я с очи, но не изразих мислите си на глас. Той е личният масажист на Татяна. Това на практика причислява и теб към кралската фамилия. Въздъхнах шумно, за да й покажа, че не е толкова забавна, колкото си мисли. И когато казвам личен, наистина имам предвид личен.
Трепнах от изненада и неволно ритнах с единия крак. Слава богу, сръчните ръце на Амброуз го уловиха, преди да съм го ударила в красивото лице. Не можех да комуникирам телепатично, но бях напълно сигурна, че за Лиса нямаше съмнение какво исках да й кажа — физиономията ми бе достатъчно красноречива: Не можеш да си сигурна, защото ако е така, много си загазила.
Усмивката й се разшири. Мислех, че ще ти хареса. Да те глези тайният любовник на кралицата.
Глези не беше точно думата, която ми дойде наум. Докато гледах младото, красиво лице на Амброуз, просто не можех да си представя да има това-онова с онази стара чанта. Разбира се, отказът ми да повярвам може и да се дължеше на подсъзнателното отхвърляне на мисълта, че някой, който е докосвал нея, сега докосва мен. Гадост!
Ръцете на Амброуз се плъзгаха по прасеца и ходилото ми и той поде разговор за това колко елегантни крака имам. Ослепителната му усмивка, разкриваща безупречно бели зъби, не слезе от лицето му, но повечето от отговорите ми бяха кратки. Все още не можех да се съвзема от мисълта, че двамата с Татяна може да са заедно.
Лиса изпъшка безмълвно. Той флиртува с теб, Роуз! Какво ти става? Никога не си била толкова вързана! Аз си направих целия този труд да ти осигуря най-страхотния тип тук, а виж какво получавам в замяна!
Еднопосочният разговор започна да ми се струва като трън в задника. Исках да й кажа, че никога не съм я молила да ми „осигурява“ този тип. Внезапно в съзнанието ми изплува картината как кралицата ме вика спешно на нова аудиенция, за да ми крещи, задето имам несъществуваща афера и с Амброуз. Няма ли да е страхотно?
Амброуз продължи да се усмихва, докато разтриваше с палци долната част на едното ми ходило. Болеше — но болката бе приятна. Не бях осъзната колко е натъртено това място.