— Ще се справя, старче. – Ръмжащата заплаха изчезна от гласа му, свивайки се до жалко перчене.
— Покажи ми най-добрия си удар – прикани го Кейд.
Дилън се сви, доста по-дребен и по-млад, отколкото й се бе сторил в страха й. Ако не беше толкова пиян, може би щеше да постъпи по най-разумния начин, като се остави на милостта на противника си. Но вместо това скъси дистанцията между двамата и се опита да нанесе удар. Кейд го парира, удари го на свой ред, преди да стовари левия си юмрук в слепоочието му. Другият се олюля, преди да се свлече на земята като отсечено дърво.
Кайла се отскубна и коленичи до него. Прокара пръсти по лицето му и се зае да попива стичащата се от носа кръв. Кейд притисна лявата ръка към гърдите си и изруга тихо.
Внезапно обзета от неувереност, Монро пристъпи към него:
— Дай да погледна ръката. Боли ли те?
— Да. По дяволите, много боли! – Подаде й ръката си и без да чака напътствия, първо я сви в юмрук, после разтвори широко дланта.
Охранителят се приближи към тях, размахвайки енергично ръце. Прекалено широките му къси панталони комично се ветрееха около несъразмерно тънките крака.
— Защо в моята смяна всичко отива по дяволите?
Кейд пристъпи към него:
— Какво става, Буч? Как е баща ти?
— Кейд Форнет? Дявол да го вземе, колко време мина! – Двамата си стиснаха ръцете. – Семейството ми си е все така. Трябва да наминеш към къщи. Какво става тук? Имате ли нужда от помощ? – В присъствието на Кейд охранителят беше любезен и услужлив.
— Онзи боклук там досаждаше на дамите. Ще се погрижиш ли да изтрезнее и да се прибере у дома?
— Няма проблем. Преди малко изхвърлих приятелите му, защото предизвикаха сбиване в бара. Трима срещу един. – Буч прехвърли Дилън през рамото си.
Монро го улови за ръката.
— Почакайте. Да не са се нахвърлили на мъж с руса опашка?
— Точно на него. Получи няколко удара, но не искаше да звъня на ченгетата. Тръгна си с мотор преди малко.
Кайла понечи да тръгне след Дилън, но Монро я улови за лакътя и я поведе към паркинга.
— Ще те заведа у вас и ще остана, докато майка ти се прибере от работа. Трябва да поговорим.
Кейд тръгна с тях. Монро погледна към него, не знаейки нито какво да каже, нито какво да направи.
— Благодаря ти. Предполагам, ще се видим по-късно?
— Ще карам след вас. Опасявам се, че този боклук ще се свести ядосан и ще тръгне да търси някоя от вас или и двете.
Тя си пое въздух и усети остра болка в челюстта. Въпреки че нуждата от помощ накърняваше духа на независимост, не можеше да отрече, че присъствието му действаше успокояващо на нервите й, тъй като и тя бе премислила същия сценарий. Принудена да избира между гордостта и здравия разум, тя кимна:
— Добре. Задължена съм ти.
Напрежението, стегнало раменете на Кейд, се разсея. Почти очакваше Монро да му каже, че не го иска наоколо. Или да върви по дяволите, задето се бе намесил. Страхът и отчаянието, които го бяха обзели, когато му затвори телефона, все още кипяха под повърхността.
Ръцете го сърбяха за бой, но хлапакът се беше свлякъл едва след втория удар. Естествено, не се бе съобразил със състоянието на ръката си при онзи ъперкът. Заздравяващите нерви пренесоха нетърпимата болка чак до рамото.
Пикапът му беше паркиран точно зад нейния джип, блокирайки пътя. „Таверна Ривършак“ беше препълнена. Изгуби цели пет минути да я търси в бара, дори изпрати някаква жена да провери в тоалетната. Облекчението, когато я откри заедно с момичето, веднага се изпари при вида на изписаната върху лицето й паника и решителност и на мъжа, който ги преследваше.
Въпреки че опасността бе отминала, Кейд постави ръка на кръста й и тръгна в крак с нея и Кайла. Момичето хлипаше и се препъваше и изглеждаше така, сякаш единственото, което го държеше изправено, беше ръката на Монро около раменете му. Как можеше да пролее дори една сълза за подобен идиот, му беше непонятно.
Закуцука напред и отвори вратата откъм пътническата седалка, за да може Монро да помогне на приятелката си да се качи. Бледата светлина в купето освети червения отпечатък върху бузата и челюстта й. Буца заседна в гърлото му.
Монро затвори вратата и извади ключовете от предния джоб. С късите панталони, червения потник и разпилени върху раменете коси не изглеждаше много по-голяма от момичето, което беше спасила.
Преди да успее да заобиколи джипа и да се настани зад волана, той я улови за ръката.
— И теб ли удари?
Тя докосна челюстта си.
— Извадих го от равновесие и ръката му ме закачи. Незначителни щети. Получавала съм по-тежки травми при тренировките със сестра ти в залата.