Искаше да го целуне, имаше нужда да знае. Да разбере дали фантазиите, които бе подхранвала през всичките тези години, са глупави. Пулсът й се ускори като във влакче на ужасите, когато се наведе напред и запърха с притворени ресници. Устните й докоснаха неговите. Ръката му сграбчи кичур коса по-силно, сякаш да задържи главата на мястото й. Лекото подръпване изпрати удоволствие до всеки нерв от тялото й.
Устните му бяха меки и сухи. Улови долната между зъбите си и прокара език по гладката плът. Гъделичкането на брадата по лицето й допълнително подсилваше възбудата. Той не задълбочи целувката, но и не я отблъсна. Въздишка от безсилие се изтръгна от гърлото й, когато зарови пръсти в косата му.
— Какво правим? – раздвижиха се устните му до нейните.
— Опитвам се да те целуна, а ти стоиш като пън.
От гърдите му се разнесе тихо ръмжене секунда преди да поеме нещата в свои ръце. Притисна я силно към себе си и отвърна на целувката. В главата й трябваше да зазвънят предупредителни камбанки, но нищо такова не се случи. Доверието, което му беше гласувала като момиче, беше избледняло, но не беше изчезнало.
Кейд не я разочарова. Той не отиде нито твърде далече, нито прекалено бързо. Вместо това изследваше устата й бавно, внимателно, нежно. Целувката имаше за цел да съблазнява.
Обикновено й беше трудно да се откъсне от мислите си, докато се целува. Притеснението за онова, което искаше мъжът, за всичко, което тя не искаше, и дори списъкът на пациентите за следващия ден изпълваха съзнанието й. Така и не изпита удоволствието да се откъсне от всичко за няколко часа.
И ето че най-после се случи. С Кейд тялото й изключи мозъка. Беше прекалено заето да приема и излъчва чувствени сигнали.
Времето забави ход. Всяко докосване до устните на другия бележеше една изминала минута. Промъкна се по-близо, прехвърляйки почти цялата си тежест върху него. Нежността му само наливаше масло в огъня и подсилваше трескавото й желание за повече. Повече от устните му, впити в нейните, от галещите ръце, от тялото му върху нейното, облекчаващо болката й. Повече от него. Изгубена в настоящето, тя забрави миналото.
Кейд облиза горната й устна и тя отвори уста със звук, какъвто никога не се беше чувала да издава. Нещо, подобно на ридание, на умолителен стон. Езиците им се преплетоха. Тя провря крак между неговите. Коляното й се натъкна на твърдина, която я накара да потръпне от смущение.
Той извърна лице настрани, но не се отдръпна. Погали косъмчетата на слепоочията му. Широките гърди се повдигаха и спускаха в забързания ритъм на нейните.
— Монро, това е... лудост.
Не поразително, не невероятно, не съдбовно, а лудост? Горещата страст внезапно се превърна в срам. Толкова голям, че я накара да си пожелае под краката им да зейне дупка. Или астероид да удари Земята.
Отдръпна се рязко от него и се огледа за халата си. Какво й ставаше? Никога не се бе нахвърляла на мъж по такъв начин.
— Извинявай. Не съм предполагала, че...
— Не съжалявай. Искам да те целуна от момента, в който се появи в онази малка приемна и ми каза да си сваля панталона.
Тя престана да дъвче долната си устна и събра достатъчно кураж да го погледне.
— Тогава защо да е лудост?
— Заради това коя си ти и кой съм аз. Върнах се само преди седмица и не знаем почти нищо един за друг. Освен това трябва да си наясно, че... нямам намерение да остана.
Първоначалното й смущение премина в разочарование. Съобщението, че смята да напусне Котънблум, не беше новина за нея. Истината се заби като куршум в сърцето й, но останалите му оправдания бяха нелепи.
— Какво означава коя съм аз?
— Винаги си била прекалено добра за мен. Мила и невинна. Аз съм си същият блатен плъх. И нищо няма да промени това.
Миналото й се беше отразило в различни отношения; за някои от тях си даваше сметка, други тепърва откриваше. Очевидно не беше единствената. Отпадането му от гимназията и необходимостта да разчита на благотворителност все още преследваха Кейд, въпреки че вече можеше да си позволи дори най-голямата и най-стара къща в Котънблум, стига да пожелае.
Бяха се озовали на кръстопът. Вероятно първият от многото. Минало или настояще. Кое щеше да надделее?
Смелост е да направиш нещо, дори когато то те плаши. Думите му се върнаха и пронизаха сърцето й със страшна сила. С ловкост, усъвършенствана в спортната зала, тя се озова в скута му, обгърна краката му със своите и зарови ръце в тъмната коса. Повдигна главата му, докато се оказаха лице в лице, този път изцяло контролирайки ситуацията.