Ако не друго, определено беше подценила красотата на този мъж. Бяла ивица бельо се подаваше над ластика на безформените спортни шорти. Насочи подсиления си от бинокъла поглед от космите по плоския корем към широките, мускулести рамене.
Тялото му се раздвижи, промени позата си и цялото му внимание се насочи към чичо му, който работеше по беседката. Сграбчи рамото на брат си и посочи с ръка.
— Забелязаха Делмар – прошепна тя, въпреки че нямаше кой да я чуе. Облегна се на пейката, усещайки внезапна слабост в тялото си след силното напрежение, което я беше държало стегната.
Приятелката й дръпна бинокъла. Монро нямаше нужда от него, за да види как Сойер хвърля валяка и се насочва към тях.
— Идват насам. – Регън свали кожения ремък от врата си и остави бинокъла на пейката зад гърба си.
Сойер прекоси моста с няколко широки крачки и застана пред тях. Въздухът около него се сгъсти като буреносен облак, готов да се отприщи. Подсвирна и Делмар надникна зад една от подпорите.
— По дяволите, чичо, какво правиш? – вдигна ръце той.
— Какво има, момчето ми? Харесва ми жълтият цвят, който си избрал. – Делмар се приближи, като повдигна колана с инструментите с една ръка и посочи с чука към стената.
Докато Сойер и Делмар си разменяха реплики, а Регън едва не подскачаше на пейката и не пляскаше с ръце от радост, че планът й беше сработил, Монро насочи вниманието си към Кейд.
Той избърса лицето и врата си с тениската, оставяйки влажни петна върху червената памучна тъкан, и я пъхна в шортите, при което ластикът се смъкна с още няколко сантиметра. Дрехите му бяха купени от обикновен магазин. Остана учудена, че не са на Келвин Клайн.
— Удар под кръста е да наемеш чичо ми да вдигне малката ти беседка. – Ниският му, дрезгав глас я развълнува като камъчета, хвърлени в спокойно езеро.
— Просто си седя тук и се наслаждавам на сладоледа. А трудът на Делмар ще бъде възнаграден.
Собствената й забравена фунийка се бе разтекла по ръката отново и тя я облиза, поглеждайки изпод мигли Кейд. Мускулите на гърдите му се раздвижиха, когато направи крачка към нея. Тя се загледа в линията тъмни косми, разделяща корема му, и кръстоса крака.
— Приятна гледка – прошепна той, някак си насищайки простите думи с цяла гама сексуални намеци. Или поне така си ги преведе обзетото й от надежда съзнание.
— Искаш ли да опиташ? – протегна фунийката към него тя. Беше ли странно да предложи на някого да близне от сладоледа й? Настъпилото мълчание и липсата на реакция я накараха да реши, че беше много странно, но преди да успее да оттегли предложението си, той се наведе и облегна едната си ръка на гърба на пейката. С другата обви нейната и вдигна вафления конус към устата си.
Кейд отхапа голяма част от разтопения връх, после започна да облизва отстрани със систематична прецизност, завършвайки с въртеливо движение на езика. Тя стисна силно бедрата си и всичко в нея се преобърна.
Представи си го между краката си, зает със същата проста алхимия. Ръката под неговата затрепери, цялото й тяло пламна. Със свободните си пръсти изтри внезапно бликналите капчици пот от челото си. Като финален удар той почисти потеклите по вътрешната страна на показалеца й лепкави струи с дълго, бавно докосване на езика.
Дрънчене на метал в метал го извади от унеса му. Делмар събираше инструментите си.
— Съжалявам, кмете, но мразя да виждам племенника си толкова разстроен. Ще се наложи да си намерите друг помощник. – Погледна часовника си и измърмори повече на себе си, отколкото към останалите: – Може би все още има време да отида за риба.
Подсвирвайки си, той тръгна обратно към пикапа. Сойер се отдръпна настрани, а Кейд се изправи и пусна ръката на Монро. Регън застана срещу братята, сякаш искаше да заличи целия род Форнет от лицето на Земята, като избоде с кинжал очите им. Монро се изправи, но остана неутрална.
— Не бих казал, че съм разстроен – отбранително се обади Сойер, – но да наемеш чичо ми е мръсен номер.
Регън пусна в ход фалшивата си сладникава усмивка, с която беше печелила награди в множество конкурси.
— Договорихме се, че тези фестивали са за доброто на градовете ни и нямат нищо общо с нашата история от миналото.
— Но ти... – Сойер разроши косата си, очевидно съвсем объркан. – Нае Делмар, за да ме предизвикаш.
— Аз търсех някой, който е сръчен, а чичо ти имаше нужда от работа. Благодарение на вас никой от двамата не получи онова, което искаше. – Без да погледне към приятелката си, подхвърли: – Хайде, Монро.
Старата лоялност трудно можеше да бъде загърбена, още повече след като девизът им през всички години в гимназията и колежа беше: „Приятелките са по-важни от гаджетата“. Регън се извърна рязко в противоположната посока, което сигурно й костваше известни усилия, като се имаха предвид високите й токове и буренясалата трева. Монро я последва, хвърляйки през рамо поглед към Кейд.