С кръстосани пред голите си гърди ръце и нелепо напрегнати бицепси той изглеждаше заплашителен, но нещо в лицето му издаваше, че всъщност се забавлява. Вирна брадичка към нея и тя беше готова да се закълне, че й намигна.
Монро трепна вътрешно и побърза да се обърне, преди да се е спънала и изложила пред всички. Регън вървеше бързо. Веднага щом завиха зад ъгъла извън обсега на чужди погледи, тя се облегна на тухлената стена и завъртя първо единия си глезен, после и другия.
— Възможно ли е Сойер наистина да мисли, че съм наела Делмар с единствената цел да го подразня?
— Ехо? – Монро захвърли остатъка от сладоледа в близкото кошче, подпря се до приятелката си на стената и усети грубите, студени тухли през дрехите си. – Мен можеш да заблудиш, но не заблуждавай себе си. Ти го ръчкаше като малко дете мравуняк. Няма защо да се учудваш, че и той те захапа.
Регън изсумтя, загледана в земята. Дъвчейки вътрешната страна на бузата си, Монро я наблюдаваше как рита камъчета с острия връх на високите черни токчета.
— Знам, че той те нарани, мила, но оттогава мина много време.
Регън бе спестила подробностите около случилото се между нея и Сойер. Като се има предвид колко ревниво тя самата бе крила проблемите на майка си и отношенията си с Кейд през всички тези години, Монро никога не я бе притиснала да разказва, но разстроеното й лице, когато се прибра в стаята им в общежитието през онази нощ, й бе казало достатъчно.
Регън бе имала всичко. Беше Кралица на красотата в Котънблум и главна мажоретка. Популярна, самоуверена, много търсена и дори малко разглезена. Но от момента, в който пътят й се пресече с този на Сойер Форнет на годишното дерби между футболните отбори в града, имаше очи единствено за него.
Монро обви ръка около обикновено коравата си приятелка и я притисна леко през кръста.
— Той беше първият ти сериозен приятел и даже понякога да се държи като пуяк, чиито пера искаш да отскубнеш едно по едно, обича и чичо си, и града си.
Регън се напрегна.
— Аз пък си обичам моя. Този фестивал не е някакъв дяволски план да си го върна на Сойер за нещо, случило се преди десет години. – Сега вече говореше кметът. – Ако от списанието не бяха настояли точно за Деня на труда, с радост щях да го насроча за някой друг уикенд.
— Значи, няма да се почувстваш щастлива, ако му натриеш носа?
— Не. Това, което наистина може да ме зарадва, е да спечеля конкурса, за да продължа с подобренията. – Регън разтърка челото си с ръка. – Вече предприех някои действия за повишаване на данъците върху недвижимите имоти.
— Необходимо ли е? Не можеш ли да изчакаш да видиш дали няма да получиш наградата?
— Парите не са за общинския терен. Корените на дърветата рушат тротоарите. Плочките трябва да се махнат, корените да се подрежат и после да се покрият отново. Това е скъпо, но ако не го направя скоро, някой със сигурност ще си счупи глезена.
Една от забележителностите на центъра на Котънблум бяха величествените дървета, растящи по Ривър Стрийт и улицата, перпендикулярна на пресечката, където се намираха в момента. Те предлагаха облекчение от жегата през лятото и впечатляващо многообразие от цветове през есента.
— Мислиш ли, че предложението ти ще мине?
— Не знам. Очевидно някой е споменал за плановете ми, защото вече получих заплаха.
Монро сграбчи ръката й.
— Каква заплаха? От кого?
— Анонимно писмо.
— Занесе ли го в полицията?
Приятелката й я изгледа отстрани.
— Не ми е за първи път и едва ли ще е за последен. Безобидно е. Детинска работа. Някой е изрязал букви от списание и ги е налепил върху лист. Исках да кажа, че за мен на първо място стои Котънблум. Не Сойер Форнет.
Песента на птиците запълни надвисналото мълчание.
— Смяташ ли, че трябва да се извиня, задето наех Делмар?
Колебание бе заменило кметския стоицизъм на Регън.
Фактът, че изобщо й бе хрумнала мисълта за извинение, си беше цяло чудо.
— Би била чудесна маслинова клонка. Вярно, че наемането на градския оркестър е доста подъл ход, но пък е чудесна възможност да заровите томахавката. Нямам предвид в гърба му. Накарай Сойер и всички останали да разберат, че става въпрос за доброто на Котънблум, а не за лично отмъщение.
— Добре. Ще го направя. Но по-късно. Имам чувството, че в момента няма да е много отзивчив. Освен това трябва да намеря някой друг да довърши беседката. За предпочитане е да го направи без пари. Имаш ли някакви идеи?