— Неш Хоторн се е върнал. И да не знае как, Неш е човек, който може да се научи на всичко. Той е всепризнат гений.
Регън притисна пръст към устните си, лакът й беше изгризан.
— Мислиш ли, че ще го направи?
— Случайно го срещнах в супермаркета и ми каза, че няма да преподава до есента. В момента се занимавал с изследователска работа.
Регън се оттласна от стената. Енергичност замени моментната й уязвимост, но оживлението й изглеждаше фалшиво.
— Ще ти изпратя съобщение по-късно.
— Добре – каза на гърба й Монро. Притесняваше се за нея и причината за това не бе само една.
Още едно надникване към Кейд нямаше да навреди. Подаде глава зад ъгъла и стресна две дами. Трите жени възкликнаха в един глас.
— Господи, как ме уплаши, Монро! – изрече госпожица Леора. Треморът беше засегнал ръцете и гласа й през последните години и дори най-елементарните действия бяха изпитание за нея. Точно здравето й беше една от причините, накарали племенника й Неш да се прибере у дома. Въпреки че изглеждаше сладка като пълнеж на пай, възрастната дама беше взела страха на цял Котънблум, Мисисипи.
Жената до нея – госпожица Ефи, родена в Луизиана, беше пълна противоположност на приятелката си. Блестящите й очи, червеникавата коса и склонността й да носи гети от ерата на Джейн Фонда върху бели маратонки бяха в пряк контраст с практичните обувки на госпожица Леора и елегантните рокли, които обличаше всеки ден от седмицата.
Това, което ги свързваше, бяха „Юрганските пчели“. Госпожица Леора беше неформалният лидер на малкия кръг. Те бяха старата гвардия, защитници на доброто възпитание и женствеността. Въпреки че влиянието им намаляваше, все още властваха над града и Монро често се питаше какви ли клюкарски и подмолни разговори водеха тези възрастни жени, докато шиеха юргани за нуждаещите се.
— Как сте, дами? – попита тя.
— Успях най-сетне да уговоря Леора да опита айскафе. Трябва да обърна нещо. Искаш ли да ни придружиш като свидетел? – В гласа на госпожица Ефи се усещаше безобидна насмешка.
— Кафето трябва да е топло, а чаят – студен. Ти не си по-добра от Неш, който държи да го пие горещ. – Гъргорещият глас на госпожица Леора беше смекчен от леко отнесена усмивка. Тя погледна през рамото на Монро. – Наистина ли виждам Делмар Форнет да се мотае по нашите улици?
— Отива за риба, струва ми се.
— И правилно – язвително отбеляза госпожица Леора. – Надявам се, че Регън има намерение скоро да завърши беседката. Това грозно нещо просто дразни очите.
— Вече търси подходящия човек. – Нямаше нужда да споменава, че племенникът й беше начело на краткия списък от претенденти. „Юрганските пчели“ имаха вокална група и за нейна най-голяма изненада досега не се бяха обявили нито в подкрепа, нито против съревнованието. – А как се отнасят дамите към замисления от Регън доматен фестивал?
— Вълнуващо е. Като си помислиш само, че можем да попаднем в „Сърцето на Дикси“. То е много известно списание. Има го в чакалните на всички доктори. – Ентусиазмът на госпожица Ефи беше заразителен. За всички, освен за приятелката й Леора.
— Котънблум си е хубав и такъв, какъвто си е. Не очаквам с нетърпение тълпите, шумотевицата и дивашката невъздържаност, които задължително съпътстват подобни фестивали.
— Дивашка невъздържаност ли? Градът няма да става домакин на оргия. – Госпожица Ефи се засмя и я побутна с лакът: – Не бъди толкова старомодна. Ще бъде забавно.
— Боже мой, Ефи. Какъв глупав разговор. – Госпожица Леора завъртя очи, но хвана под ръка спътницата си. – Е, хайде да приключваме с това. Приятен следобед, Монро.
Тя измърмори нещо учтиво в отговор, докато двете дами се отдалечиха към кафенето, почти допрели глави. Остана прилепена като мъх до тухлите, докато жените изчезнаха от погледа й. После, подобно на жалък преследвач, какъвто всъщност беше, отново надникна зад ъгъла, но Кейд си беше отишъл, а наполовина боядисаната стена изглеждаше изоставена и тъжна.
Кейд спря пред спортната зала на Тали и последва група гимназистки през главния вход. Те се отклониха към дамската съблекалня като пасаж риби. Облегна се на рецепцията и улови блесналия поглед на сестра си.
— Когато Монро ми каза, че си се съгласил да влезеш в ролята на живо учебно чучело, не й повярвах. – Сестра му изглеждаше готова всеки момент да избухне в смях. Рядка гледка напоследък, осъзна с известно безпокойство Кейд.
— Какво ще кажеш да заменим думата „чучело“ с „доброволец“?
Смехът й изригна и беше заразителен. Той се усмихна, въпреки резервите към внезапния му алтруизъм. Момичетата се появиха шумно откъм съблекалнята. Кайла не беше сред тях.