— Щях да се обадя да й откажа – каза той.
— Защо не го направи?
Монро се втурна през вратата и започна да сипе извинения за закъснението си.
— Имах прекалено много пациенти този следобед. Като че ли половин Котънблум е получил изкълчване или някаква друга травма тази седмица. Е, вече съм готова. Вълнуваш ли се, Кейд?
Да види как усмивката огрява цялото й лице беше истинската причина да не се откаже. Но нямаше как да го признае пред Тали.
— Изключително съм развълнуван.
Монро хвърли брезентовата раница зад плота на рецепцията и отиде при очакващите я на тепиха момичета, които пляскаха ръката й и я прегръщаха за поздрав. Можеше да добави начина, по който тесните шорти и впитото спортно горнище подчертаваха извивките на тялото и в същото време разкриваха силата й, към списъка с причини, поради които не се отказа. И конската опашка, мятаща се между плешките, и разрошените кичури около лицето й...
Но най-вече усмивката. Сякаш създаваше собствено гравитационно поле. Той се промъкна покрай бюрото.
Сестра му го удари закачливо по рамото.
— Ах, ти, хитро куче. Знаех си, че рано или късно ще маркираш територията си.
— Млъквай, Тали. Ще ми помогнеш ли да си сложа предпазните кори?
Тя стегна връзките около ръцете, краката и гърдите му. Чувствайки се ужасно нелепо, Кейд се приближи към групата момичета и вложи всичко от себе си, за да звучи весело и непринудено:
— Надявам се, че няма да ми се нахвърляте прекалено настървено.
Колкото и да се различаваха по височина, цвят на косата и тегло, лицата им му се сториха еднакви, докато сe смееха нервно и упорито отбягваха да срещнат погледа му. Той приглади брадата си. За тях беше неприятно старче, опитващо се да ги примами в пикапа си на някое усамотено място край реката.
Монро плесна два пъти с ръце. Хихикането утихна и всички в пълна тишина насядаха на тепиха.
— Момичета, това е Кейд, братът на госпожица Талула. С негова помощ ще направим днешното занимание малко по-реалистично. Амелия, хайде да започнем от теб.
Една девойка, висока почти колкото Монро, с къдрава червеникава коса и съзвездия от лунички се изправи пред нея. Амелия беше слаба и жилава като повечето момичета на тази възраст, все още й липсваше женственост.
Монро застана зад възпитаничката си и прошепна нещо в ухото й, преди да отстъпи встрани.
— Давай, Кейд.
Той я погледна с известно раздразнение.
— Какво трябва да правя?
— Сграбчи я за китката. Дръпни я към теб, все едно искаш да я завлечеш насила някъде.
Страхотно. Точно като отвратителния мъж край реката. Знаейки колко важно беше това за нея, той улови Амелия за рамото. Очите й се разшириха, но не направи опит да се освободи, а се отпусна върху защитените му с кори гърди. Монро се приближи.
— Мисли, мила. Това е в основата на всичко. Какви възможности да се освободиш от хватката на нападателя научи?
Момичето се оживи. Преди Кейд да успее да реагира, с въртеливо движение отскубна ръката си и го блъсна в гърдите с достатъчно сила, за да го накара да залитне назад. После се върна при останалите, които я посрещнаха с аплодисменти.
— Да – вдигна победоносно юмрук Монро. – Наистина беше страхотно. Коя е следващата?
По време на заниманието тя непрекъснато окуражаваше възпитаниците си и преглеждаше коляното и дланта му. Тренировката беше изключително интензивна, но не изтощителна и единият час отлетя бързо.
Докато момичетата се оттегляха към съблекалнята, мястото им на тепиха зае групата по кикбокс. Тали се приближи, като нагласи пътьом микрофона над ухото си и пъхна усилвателя под ластика на шортите.
— Страхотна работа, Кейд.
— Благодаря, сестричке. – Обви около нея едната си ръка с обезопасителни кори и я придърпа в тромава полупрегръдка. Тя го отблъсна със смях.
Кейд се освободи от предпазните средства и взе подадената от Монро вода.
— Не видях Кайла.
— Не – намръщи се тя. – Не отговаря на съобщенията ми. Сигурно ми е сърдита.
— Сърдита? След всичко, което направи? По-скоро ми се струва, че се срамува.
— Мислиш ли?
— Постави се на нейно място. Спомням си каква беше Тали на седемнайсет. Обливаше се в сълзи за дреболии, сърдеше се за нищо и постоянно живееше в някаква мелодрама.
— Може би ще отскоча до тях по-късно. Предполагам, няма да ми позволиш да те почерпя една вечеря, задето ни помогна?
Той се поколеба. Целувките им бяха отприщили у него мътен, смущаващ потоп от чувства. Тя го бе пожелала. Но защо? Повечето жени го преследваха заради парите. Вълнуващият начин на живот привличаше други. Монро очевидно не се впечатляваше от тези неща. Никоя от останалите не го познаваше – не допускаше подобна близост.