Регън прояви известно подозрение, но едва след като й се обади в състояние на крайна възбуда и й предложи да се срещнат под дървото, осъзна сериозността на грешката си. Освен че се оказа въвлечена в нелепа разузнавателна мисия, изпитваше вина, че по някакъв начин беше предала Кейд. Ако тримата наистина смятаха да бракониерстват и тя ги беше издала? Нямаше представа как би постъпила приятелката й, ако разполагаше с уличаващи доказателства срещу Сойер.
С тъмни панталони и морскосиня лятна жилетка, Регън крачеше, сякаш отиваше на излет на Младежката лига*. Черният клин и широката сива тениска на Монро бяха далеч по-практични. Някакво движение под дървото привлече вниманието й.
[*Нестопанска женска организация с образователна и благотворителна цел. – Б. пр.]
Мъж с разрошена коса и очила се беше облегнал на дънера, ръцете му бяха пъхнати в джобовете на зеления панталон, бицепсите му напираха под черната памучна тениска, а изпод ръкава му надничаше татуировка. На колана му висеше дълъг около двайсетина сантиметра нож. Интересно, как ли Регън бе успяла да привлече Неш Хоторн на своя страна?
Ако не бяха одухотворените кафяви очи зад очилата с черни рамки, би могъл да мине за агент от специалните части, вместо новоназначен преподавател в колежа в Котънблум. Изобщо не се съмняваше, че уроците му щяха да се радват на особена популярност сред ученичките. Но за нея той винаги щеше да си остане Смахнатия Неш, когото бяха дразнили и пренебрегвали в детството.
— Регън и теб ли въвлече в тази лудост? – Приближи към него под клоните на дървото, чиито листа шумоляха приятно, раздвижвани от вятъра.
— Ха-ха – обади се приятелката й. – Той се интересува живо от града и от фестивала.
Гъстите кестеняви вежди на Неш се повдигнаха над очилата.
— Просто любезно ми припомни как във втори курс ме спаси от пълно унижение в едно кафене, като ме покани да седна при вас.
— Уау! Изключително непрофесионално, Регън. Ужасена съм от липсата на всякакъв морал в нашия кмет – изсумтя тя, но не успя да скрие усмивката си.
— О, я млъквай! Донесе ли блажна боя?
Монро сe засмя, но лицето на Регън остана безизразно.
— Предложих го просто на шега. Не мислех, че говориш сериозно. Впрочем вкъщи нямам нищо, свързано с лов.
— Е, няма значение. Ще се справим. – Регън се шмугна под нисък клон и се загледа към реката, въпреки че нямаше как да я види в сумрака.
— Имаш ли представа какво, по дяволите, правим тук? – Монро се наведе към Неш.
— По-рано днес ми спомена нещо за някакви зайци и Сойер Форнет.
— Я чакай, Регън. Преди двамата с Неш да те последваме бог знае къде, трябва да ни обясниш какво става.
— Веднага щом се чух с теб, проведох още няколко телефонни разговора. След малката ни разправия заради чичо му той е поставил още няколко капана.
— И какво планира да направи с няколко заека?
— Колко подло би било да пусне цяла колония зайци в градината на майка ми. Ще се наядат до насита и на сутринта ще си отидат. Или още по-лошо, ще си изкопаят дупки и ще се размножават.
Монро въздъхна и разтърка челото си.
— Това прескачане от допълнителните капани до саботирането на доматената реколта е нелогично. Кажи й, Неш.
— Не знам. Чувал съм и по-странни неща. Леля Леора често ми разказваше разни истории как мъжете от Мисисипи прекосявали реката и режели кошниците с раци. Тези от Луизиана пък нощем нападали градините и капаните. Говори се и за лодка на блатни плъхове, които се оказали лице в лице с такава група на самата щатска граница.
— И какво станало? – попита Регън.
— И двете страни се престорили, че среднощните излети по реката са нещо съвсем естествено, и продължили по пътя си. Оттогава нещата малко се поуспокоили.
— Това се е случило преди петдесет години. Повечето от тях вече са покойници. Сойер не би направил нещо толкова детинско и подло – отбеляза Монро.
Неш се засмя.
— Детинско и подло, но брилянтно. Нещо като убийство с ледена висулка. – Тя го погледна въпросително. – Вещественото доказателство се стопява, преди някой да е успял да те посочи с пръст. Или както е в този случай, да се измъкне. А сега сериозно, наистина ли искаш да стоя тук, за да плаша зайци?
— Не, трябваш ми, за да обезвредиш Сойер, ако го видиш да се промъква с пакостливите си зайчета.
— Да го обезвредя? Аз съм учител, а не наемен убиец.